"РС Македония в продължение на над един век е била под българско робство". Това заяви Люпчо Коцарев, председател на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) по повод на 30 години от обявяването на независимостта на РСМ и 80 години от македонската антифашистка борба/, предаде БГНЕС.

„В своята 1000-летна история македонският народ е бил основно под властта на четирима господари: над четири и половина века под властта на Византия, близо един век под България, близо един век под Сърбия и пет и половина века под Османската империя. Днес всички тези империи, царства и кралства са се разпаднали и изчезнали, а това, което е останало във времето и пространството са македонското духовно и материално наследство“, заявява председателят на Македонската академия.

Каква е историческата истина и има ли РС Македония полза по подобен начин да лъжат собствения си народ?

Всеки непредубеден читател, който се интересува и познава новата балканска история, ще прозре, че в думите на председателя на Македонската академия на науката и изкуствата се съдържат откровени неистини и груба пропаганда, които нямат нищо общо с историческата истина и противоречат на всякакви принципи на добросъседство и приятелство между РС Македония и България.

Според проф. Пламен Павлов изявленията на Люпчо Коцарев са „откровено политически, архаични, комунистически и антибългарски във всяко едно отношение. Ето какво казва още известният историк: 

„Не зная дали може дори да се направи смислен коментар на подобни твърдения - че македонците са били под българско робство, защото това е откровено антибългарска и антиевропейска постановка. Тук има и един положителен момент, че се признава, че е имало и сръбско робство, защото в повечето случаи сърбите се забравят в цялата тази история, а Тито се смята за нещо много положително в историята на РС Македония. 

Да се разглежда историята на част от българската земя, каквато е Македония и то в продължение на 1000 години е крайно неприемливо. На тази територия всички - и местните българи, и чужди пътешественици – западни и византийски, дори самите сърби до средата на 19 век говорят само за българи и за никакви други хора. Разбира се, че правото на самоопределение е универсално човешко право и ние днес не можем да караме или заставим някой и да бъде българин. Но това, което прави председателят на Македонската академия на науката и изкуствата, е в абсолютен разрез с Договора за добросъседство, сключен между двете държави. И не може да бъде никаква положителна стъпка, а само негативна.

Още нещо бих искал да коментира в тази връзка. Премиерът Зоран Заев каза, че не могат да премахнат от техните учебници квалификацията „фашистки окупатор“, в резултат на което възникна отново дискусия. Включително двама бивши президенти, с определено комунистически профил, казаха, че не можело така да се променят фактите и някъде се заговори даже за „нацистки“, а не за „фашистки“ окупатор. Тези хора много добре знаят, че проблемът с България не е толкова в тези определения, колкото квалификацията „окупатор“. Истината е, че нашата армия по време на Втората световна война не беше окупатор на Македония и това личи от всички документи и карти, и дори от позицията на македонската компартия в лицето на Методи Шатаров, нейният лидер, наричан от Тито „стария българин“. 

Така че в твърденията за „100-годишно българско робство“ става дума за откровени неистини и груба пропаганда от страна на председателя на МАНИ. Само дето той не е казал още, че българите са татари, единствено това липсва в изявлението – казвам го с максимална ирония. Неприлично, ненаучно и противоречаващо на всякакви принципи на добросъседство и приятелство е да се правят подобни изявления, по подобен начин да лъжат собствения си народ. Защото тук най-големият потърпевш са самите хора, когато им се сервира поредната доза концентрирана неистина. Затова тези твърдения трябва да получат категоричен отпор от българска страна и от европейските учени, ако имат съвест. Тъй като за нас е много неприемливо европейски и американски учени да повтарят тезите на Коминтерна. Това за нас е абсолютно нередно и е в разрез със здравия разум, с универсалните човешки права. Защото дори македонците, независимо какви се чувстват, имат правото да познават своята история, своите корени. В този смисъл българската позиция в никакъв случай не е спираща Македония по пътя към ЕС, тя просто е принципна.

Още нещо, което мога да кажа за нашите западни партньори, а да не говорим за Русия, която определено налива бензин в огъня, и Сърбия, която донякъде под сурдинка, понякога открито прави същото. Например Гърция, която 27 години водеше спор с Македония за името, към нея не се отправят такива критики каквито има към нас. Излиза, че има двоен стандарт в ЕС и в съвременния свят. България не може да си позволи за пореден път да бъде жертва на двойни стандарти.“