Русия предаде на Сърбия дарение от 30 танка T-72MС и 30 бронетранспортьора БРДМ-2MС на стойност 75 млн. евро. Церемонията се е състояла в 3-та механизирана бригада на сръбските Сухопътни войски в гр. Ниш.
За събитието съобщава лично сръбският министър на отбраната Небойша Стефанович. В неделното тържество на 23 май са участвали също така заместник-министърът на отбраната на Русия Николай Панков, руският посланик в Сърбия Александър Ботан-Харченко, началникът на сръбския генерален щаб генерал Милан Мойсилович, генерали и старши командири от Сръбската армия.
„Това е дарение от Руската федерация за сръбската армия, станало реалност въз основа на споразумение между президентите Вучич и Путин, които на 4 декември 2019 г. в Сочи се споразумяха за тази помощ. Много сме благодарни на Руската федерация, тъй като това е значително укрепване за сръбската армия", е заявил Стефанович.
През ноември 2020 г. е прехвърлена първата партида подобна техника от 11 танка Т-72 и 10 бронетранспортьора.
От 2018 г. до февруари 2020 г. Русия е подарила на Сърбия четири хеликоптера Ми-35М, шест изтребителя МиГ-29, 10 изтребителя БРДМ-2, три транспортни хеликоптера Ми-17В-5, както и зенитно-ракетни и оръдийни системи.
Преди няколко дни завърши тактическото учение „Съвместен отговор 2021“ на руски и сръбски специални сили. Руският зам.-министър на отбраната Николай Панков отбеляза, че с него е постигнато високо равнище на сътрудничеството във военната сфера между Москва и Белград, предаде БГНЕС.

Ниш е разположен само на 173 км от София. Градът е един от най-големите гарнизони на Сръбската армия. В него са дислоцирани бронетанкова бригада и други бойни формирования, както и разузнавателен център на руското ГРУ,  прикрит зад сръбско-руски хуманитарен център.

Безплатни ли са за Белград руските военни дарове и какви политики крие Кремъл зад тях?

Руските дарове не са напълно безплатни. Подарените изтребители МиГ-29 преминават модернизация, която струва на сръбското правителство около 200 млн. долара. Ремонтът и поддръжката също ще бъдат заплащани от сръбската хазна, така че „щедрите“ дарения задълго привързват сръбската военна машина към каруцата на „безкористния“ дарител. Реално цялата „подарена“ военна техника в бъдеще ще се поддържа и ремонтира в руски заводи. Така Белград за години напред ще налива свежи пари в руския военно промишлен комплекс.

Руската политика няма други полезни ходове, след като Сърбия остана последният и единствен верен съюзник на Путинския режим на Балканите и в цяла Европа. Стремежът на руската политика е да държи Сърбия на къса каишка и да не допусне встъпването й в НАТО, като ту с подаръци, ту със заплахи не й позволява да се измъкне от политическата и военната орбита на путинския режим.

Във военно отношение руските сеещи смърт дарове биха могли да имат само символично значение, след като на Балканския театър Сърбия е самотен и твърде слаб боец срещу държавите от НАТО. 

Но ентусиазирани пропутински медии и военнополитически „експерти“ с възторг приветстват новата външнополитическа победа на Кремъл. „Сърбите са наш партизански отряд в тила на НАТО!“, „Сърбите останаха единствените братушки, които не ни предадоха!“, „Да дадем на сърбите и „Искандери“, и ядрено оръжие!“, „Сърбия е трън в петата на Запада“, „В Сърбия Русия защитава себе си!“ – това са незначителна част от заглавията в руските казионни медии и в социалните мрежи на крайните рашисти. 

По-разумните наблюдатели напомнят фаталната 1914 г., когато руският император необмислено се ангажира със защитата на Сърбия срещу Австро-Унгария след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд. Така вечно неготовата за широкомащабни бойни действия Руска империя се включва в Първата световна война, търпи поражения срещу германските, австро-унгарските и българските войски и изчезва от историческата сцена след болшевишката революция през 1917 г.

Чувства се огромното огорчение на руските/съветски другари от „предателствата“ на България, която била „изменила на славянското единство“ и отново се била подредила в „лагера на руските врази“. 

За пореден път руската пропаганда използва името и легендите около българската пророчица Ванга. Когато путинските знахари и дежурни прорицатели на бъдещето величие на „матушката“ закъсат за аргументи, най-често се спасяват с мита за „славянската пророчица Ванга“. Без да посочват страната, в която е родена и живяла Вангелия Гущерова.
И този път не минава без панацеята с етикет „Ванга“. Медии и коментатори не се свенят да заявят на висок глас, че „още Ванга“ била предсказала, че „Русия и Сърбия ще се обединят в единна православна славянска държава“.