Еманюел Макрон обича изненадващите ефекти. Внезапният му флирт с руския президент Владимир Путин, който той започна в края на лятото на Лазурния бряг, изненада много партньори в Европейския съюз. Смелчакът от Елисейския дворец постигна по-нататъшен напредък, след като стана ясно, че е изразил готовност да говори с Путин за предложението за налагането на мораториум върху ядрените ракети със среден обсег. Но Макрон е сам - никой друг в Европа не флиртува с руския лидер, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитиран от "Фокус".

Макрон направи дръзки изявления. Европа би могла да се измъкне от „стратегическата мизерия“, в която сама се е вкарала, само ако преговаря на равни начала с Путин за нова архитектура на сигурността. Френският президент е убеден в нещо, което по-рано канцлерът на ФРГ изрече с чаша бира в ръка на Октоберфест: времената, в които човек може да разчита на други, са отминали. Но при Макрон всичко е по-помпозно, отколкото при Меркел.

Това е така, защото след края на Втората световна война на Франция, с одобрението на американците, е разрешено да играе ролята на стратегическия самотник, стига отвреме-навреме да показва лоялност към съюзниците. Достатъчно е да си припомним за генерал Шарл дьо Гол.
Подходът на Макрон е дързък, защото пренебрегва руските нарушения на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО), което принуди САЩ да го прекратят. Френският президент се съгласява да третира Путин като надежден събеседник - въпреки присъединяването на Кримския полуостров и конфликта в Донбас. В НАТО Макрон е сам в желанието си да разгледа руското предложение за мораториум.
Страните от Източния фланг на НАТО вече са силно раздразнени от преориентацията му в политиката спрямо Русия. Сигурността след прекратяването на основополагащи договори е всичко друго, но не и ясна. Макрон задава правилните въпроси, но трябва да бъде посъветван да не отговаря сам, по собствена инициатива.