Феноменът фалшиви социологически агенции е част от по-големия проблем за фалшивите новини. Това каза пред "Хоризонт"  на БНР социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. В разговор, посветен на псевдосоциологията тя изтъкна, че „най-големият грях и най-голямата опасност от този тип изследвания е, че те всяват съмнения във всеки и във всичко". 
"Напрежението, хаосът, несигурността в обществото е най-големият грях на подобна информация", подчерта Димитрова. Тя коментира появата на агенция „Барометър“ – България, която има Фейсбук страница, водеща към празен сайт и невъзможността да се установи контакт с когото да било. "Това е поредният казус в нашата 20-годишна практика. През годините са се появявали много такива агенции-фантоми."

Според социолога трите съществени белега на псевдоагенциите се припокриват с характеристиките на фалшивите новини. Първо имаме анонимен източник, зад който не стои конкретно лице, посочи Боряна Димитрова:

„Анонимен източник без лице, без биография, без идентичност. Ние не срещаме тези хора нито на конференции, нито в университетите, нито в бизнеса.“

Втори важен белег на фалшивите агенции е излизането от анонимното пространство на фейсбук страницата и преминаването в мейнстрийм медиите, не само в жълтите, но и в основните медии - „защото данни на подобни агенции се тиражират в много медии“.

Пагубното въздействие на фалшивите данни е същото като на фалшивите новини

Според Боряна Димитрова, както журналистите проверяват традиционните си източници на информация, така трябва да проверяват и източниците на социологически данни.

„Ако журналистиката е недобросъвестна и цитира данни, въпреки че не знае кой стои зад тях, тогава пагубното въздействие на тези фалшиви данни ще е същото, както и на фалшивите новини.“

И третият елемент – макар да не са решаващи, тези фалшиви данни могат да имат съществено влияние - „върху формирането на мнението, върху избора за кого да гласуваш, върху социалното познание.“

Фалшивите данни са примамливи, защото е трудно разобличаването им

"Именно фактът, че социологическите данни са обобщени данни, а не индивидуални данни, прави толкова примамливо разпространението на тези фалшиви данни, защото никой не може директно да ги изобличи“, заяви Боряна Димитрова.

Основният негативен ефект идва от това, че те поставят под съмнение всеки и всичко – точно като фалшивите новини, отбеляза тя. „В момента, в който вие наситите пространството с фалшиви данни, тогава започва един хаос, едно брожение, една дезориентация на хората какво реално се случва.“

Категорично трябва да има регистър на социологическите агенции, смята Боряна Димитрова.

Една професионална асоциация в подобни случаи на фалшиви агенции може да има само етична роля, тя не може да санкционира, но е редно да реагира, когато забележи подобни неща, допълни Мила Минева, член на УС на Българската социологическа асоциация и преподавател по социология в Софийския университет.