Марлон Брандо – гений, бунтар и паднал ангел на Холивуд. Икона, без която киното не би било същото. Но малцина си дават сметка колко близо е била кариерата му до пълно фиаско, когато „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола го изважда от блатото на посредствеността и го изстрелва отново на върха.

След бляскавия си старт с филми като „Трамвай „Желание“ (1951) и „На кея“ (1954), Брандо се превръща в символ на новото актьорско поколение. Той е жив вулкан на екрана – непредсказуем, магнетичен, неудържим. Но същите качества го правят непоносим на снимачната площадка. Арогантността му, отказът да се съобразява със студията и хаотичният избор на роли водят до стремглав упадък и срив в кариерата му.

Брандо сам нарича този период „Fuck You Years“ – време, в което приема всяка роля без мисъл, без филтър, без цел. Това съвсем не е артистичен експеримент, а бавен разпад. Пикът на този абсурд идва с филма „Бонбони“ (1968) – претенциозна секс-комедия, маскирана като сатира. Режисьорът е Кристиан Маркан, в сценария е замесен авторът на „Дипломантът“, но резултатът е катастрофален.

Главната героиня е ученичка, попаднала в низ от сексуални ситуации с мъже, които в днешен контекст звучат като аларма за сексуално насилие. Сред тях – чичо ѝ, лекар и... шаман, изигран от самия Брандо. „Бях смешен в този филм“, признава по-късно актьорът с горчивина. Твърди, че приел ролята като услуга на приятел. Този „приятел“ е бил на път да сложи кръст на актьорската му кариера и на всичко.

И тогава се появява Франсис Форд Копола, който рискува с кастинга за „Кръстникът“ (1972). Студиото се съпротивлява, продуцентите го отхвърлят, но Копола настоява. Брандо получава ролята на Вито Корлеоне и създава един от най-великите образи в киното. Филмът не просто го спасява – той го възражда и превръща в мит за седмото изкуство.

Мнозина днес виждат в Марлон Брандо символ на талант и непокорство. Но без „Кръстникът“ той щеше да остане бележка под линия в историята на киното – гениален младеж, сринат от собственото си его и един шаман в порнофарс.