Христо Христов

Втора успешна колаборация между режисьора Димитър Коцев – Шошо, сценариста Христо Христов и Нов български университет с продуцент проф. Людмил Христовq създаде филмов епос за последните концлагеристи в последния концлагер в Европа – концлагерът „Белене“ на дунавския остров Персин.

Документалната лента (55 минути) ще бъде показана за първи път под заглавието „Последните концлагеристи от „Белене“ (със субтитри на английски) на 20 март, петък, 2026 г. от 18.00 ч. в кино „Люмиер“ в столицата в рамките на юбилейния 30-ти Международен филмов фестивал „София филм фест“.

Сайтът desebg.com публикува подробна информация за новата документална лента.

Димитър Коцев, Христо Христов и продуцента проф. Людмил Христов вече са работили заедно през 2023 г., когато заснеха документалния филм „16-та република – предателството на БКП“ – проект, съфинансиран от фондация „Истина и памет“ и НБУ .

Последните концлагеристи от „Белене“

Новият документален филм „Последните концлагеристи от „Белене“ за първи път представя преживяното от последните живи лагеристи в най-големия лагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим в НРБ – „Белене“, въдворени там по време на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход (1984-1989) и тяхната съпротива, и устояване на репресиите и терора, на които са подложени те и техните семейства.

Екипът работи в тясно сътрудничество с гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, която представлява концлагеристите от „Белене“ в периода (1984-1987) и техните семейства и е с председател г-жа Сафие Юрдакул – самата тя дъщеря на концлагерист, учителя Алиш Ахмедов.

Освен на „София филм фест“ документалният филм ще има и втора специална прожекция на 3 април, петък, 2026 г. от 18.00 ч. отново в кино „Люмиер“, като на нея ще присъстват бившите концлагеристи от „Белене“, техни близки, участвали във филма, както и снимачния екип на НБУ.

Във фокуса: жертвите - концлагеристите и техните семейства

Във фокуса на документалната лента са поставени самите жертви на „възродителния процес“, които представляват най-голяма заплаха за режима на БКП начело с Тодор Живков в този период и са изолирани без съд и присъда в концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин в периода декември 1984 – октомври 1987 г.

Това са учители, инженери, служители в пощата, лекари и студенти от Кърджалийско, Сливенско, Бургаско, Разградско, Шуменско и Силистренско, които са отказали доброволно да им бъдат сменени имената и поради тази причина незаконно са въдворени в лагера „Белене“, който през декември 1984 г. е отворен отново (за трети път) от комунистическия режим по време на провеждането на насилствената акция по смяната на имената на българските граждани от турски произход.

Важен акцент във филма е и какво се случва с техните семейства след незаконното им въдворяване в „Белене“.

Подготовката

Сценаристът Христо Христов работи близо три години за реализиране на проекта, като две от годините са в подготовка и написване на сценария.

В неговата основа са над 40 интервюта, които той прави с оцелели концлагеристи от последния период (1984-1987) на „Белене“ и техни близки – съпруги, синове и дъщери, за да опише последователно драмата, преживяна от тях и да я постави в контекста на цялата насилствена асимилация, извършена от комунистическия режим срещу българските граждани от турски произход през 1984-1989 г. Разказите им надхвърлят 60 часа.

Мащабът

Мащабът на снимките е респектиращ – в документалния филм са включени 30 бивши концлагеристи и съпруги на бивши концлагеристи, почти всичките от които застават за първи път пред камера.

Локациите на снимките също са показателни за мащаба на документалната лента: селата Млечино, Башево, Горно Прахово – община Ардино, област Кърджали, гр. Кърджали, гр. Момчилград, гр. Крумовград, село Ябланово, област Сливен, Първи и Втори обект на бившия концлагер „Белене“ на дунавския остров Персин (заснети са в три сезона – зима, пролет и лято), изолационен обект „Заставата“ на остров Персин, гр. Белене, гр. София и гр. Бобов дол.

Разказът на жертвите

Чрез разказа и свидетелствата на последните концлагеристи от „Белене“, както и от участието на съпруги на бивши концлагеристи се реставрирани ключови събития от 1984-1989 г., а именно:
• как най-напред е извършена смяната на имената в бившия окръг Кърджали;
• кои са първите места на мирна съпротива срещу насилствената акция на комунистическия режим и кои са първите групи от задържаните, които са изпратени в концлагера „Белене“;

• какво заварват в „Белене“ първите концлагеристи от „възродителния процес“, как е процедирано с тях и къде са били изолирани, при какъв режим;
• как е протекла акцията по преименуването в село Ябланово, Сливенско, след първоначална съпротива, сломена с танкове и въоръжени сили, и как оттам в „Белене“ са въдворени над 30 мъже, оказали съпротива;
• как след няколкомесечни нечовешки изтезания в следствието на Държавна сигурност в „Белене“ се озовават хора от Шуменско, Разградско и Силистренско;

• опитът на студенти от турски произход на протестират срещу насилствената асимилация, някои от които също се озовават в „Белене“;
• какъв режим е създаден за концлагеристите в „Белене“ с цел да сломи и пречупи въдворените – изолация, храна, пропагандни мероприятия, работа;
• гладните стачки на концлагеристите в секретния изолационен обект „Заставата“ на остров Персин – съпротивата на лагеристите, която през 1986 г. постига целта си и довежда до освобождаването им от „Белене“;

• изолирането на група от около 85 концлагеристите от „Белене“ в създадения от режима временен концлагер в Бобов дол (1986-1987);
• принудителното интерниране на повечето от лагеристите в малки населени места от Северозападна България с цел да ги държи далеч от родните им места;

• преживяното от семействата на лагеристите в „Белене“ – държането им в неведение за съдбата на техните съпрузи и бащи, униженията, на които са подлагани по време на провеждането на редки свиждания в „Белене“, изхвърлянето им от работа;
• принудителното експулсиране на бившите лагеристи от „Белене“ и техните семейства непосредствено след началото на мирните протести срещу „възродителния процес“ през май 1989 г. и началото на т. нар. от режима „Голяма екскурзия“ през юни 1989 г.;

• битката на бившите лагеристи и техните семейства за правосъдие и наказания за виновните вдъхновители и изпълнители на насилствената асимилация (1984-1989) след политическите промени в България и до днес.

Емоционален разказ за една незатворена рана

„Последните концлагеристи от „Белене“ е не само изключително емоционален и смел разказ от първо лице за една все още незатворена рана, но и най-мащабният филмов разказ, заснет с жертви на тоталитарния комунистически режим след политическите промени през 1989 г. в България.

Той е и единствената документална лента, обхващаща толкова плътно един конкретен период от най-големия концлагер на БКП за политически противници – „Белене“, и не на последно място е категорично свидетелство, което разкрива силата на жертвите и тяхната съпротива срещу режима.

Екипът

Освен утвърдилият се като един от най-талантливите режисьори през последното десетилетие Димитър Коцев – Шошо, сценаристът Христо Христов (сайт desebg.com) и вещият продуцент проф. Людмил Христов – ръководител на Радиотелевизионния център в НБУ снимачният екип се допълва от прецизния оператор и монтажист Петър Петров, звукорежисьора Димитър Бенков, ас. режисьора Виктория Дончева, ас. оператора Самуил Нинков и организатора Евгени Шиков – всички от НБУ.

Музиката към филма е специално създадена от известния композитор Виктор Стоянов – бивш директор на Софийска филхармония и зам.-министър на културата (2014, 2026), която убедително допринася за още по-силното емоционално възприемане на драматичния разказ на участниците в документалната лента.