Над 250 режисьори, актьори, продуценти, сценаристи, оператори и филмови дейци поискаха от президента Румен Радев да наложи вето над закона за филмовата индустрия. Той беше приет окончателно от парламента на 17-и февруари със съгласието на всички политически партии. Те приеха нова схема за финансиране на българско кино, сериали и анимация. Председателят на парламентарната Комисия и медии Вежди Рашидов дори направи извънреден брифинг, на който специално благодари на всички политически сили в Народното събрание за подкрепата. 

Според подписалите апела в приетите текстове има "нововъведения с категорично ретрограден характер в разрез с европейските практики и процеса на създаване на високохудожествено кино". Сред подписалите отвореното писмо са Адела Пеева, Камен Калев, Ивайло Христов, Анри Кулев, Иглика Трифонова и др. 

Вижте пълният текст, който филмовите дейци пращат до Румен Радев:

Ние, долуподписаните български режисьори, продуценти, сценаристи, оператори и други филмови дейци, водени от разбирането за устойчиво развитие на българското кино и създаването на целесъобразна, ефективна и ефикасна нормативна уредба в областта на българската културна политика, заявяваме, че не приемаме Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), гласуван на второ четене в Народното събрание на 17.02.2021 г., и апелирме към Президента на Република България, г-н Румен Радев, да наложи вето на закона според неговите правомощия.

В текста има нововъведения с категорично ретрограден характер, в разрез с европейските практики и процеса на създаване на високохудожествено кино. Становище по тези конкретни текстове и възражения относно противоречията с европейското зконодателство и нарушенията на Закона за нормативните актове и правилника на Народното събрание ще изложим в искането ни за президентско вето.

По същество измененията в ЗФИ нанасят тежки дългосрочни последици за българското кино, защото представляват фундаментална подмяна на философията и принципите в закона, подмяна, която превръща изкуството и културата от ценност в продукт. Европейската практика и съвременните тенденции във филмовата индустрия на страните-членки на Европейския съюз показват точно обратното.

Хипотетичното увеличение на публичните финанси за българското кино служи за примамка, която да прикрие негативите от прибързаното и незаконосъобразно въвеждане в закона на схеми за финансови стимули и телевизионни сериали. Ние сме за модернизация на сектора, за реформа, която да включва всички утвърдени в европейската практика форми на държавно подпомагане, което може да се постигне само с изработване на изцяло нов закон.

За съжаление, предлаганият ЗИД на ЗФИ е пълен с противоречия и ние не вярваме, че капацитетът на настоящата държавна администрация, ангажирана с прилагането му, е способен да ги преодолее. Нещо повече, измененията и промените в закона предпоставят усложнени процедури, които ще доведат до административен произвол и възможност за бъдещи корупционни практики. Затова искаме неговото цялостно преразглеждане след смяна на сегашната администрация в сектора. 

Законът за филмовата индустрия е много повече от съвкупност от правила и норми. Той трябва да е преди всичко израз на държавната политика, на призмата, през която тя гледа на предмета на закона, а именно - българското кино. В измененията привидно е заложена целта срещата на зрителя с изкуството да е приоритет на държавната политика. Липсват обаче механизми за смислено осъществяване на тази среща чрез образователни цели и приоритети, както и на рамка за ефективно програмиране на българско кино в различните канали за разпространение.

Законът слага под една шапка високохудожественото кино, телевизионните сезонни сериали и финансовите стимули за чуждестранни продукции, осъществени в страната, като третира преференциално комерсиалния успех. Така целта на държавната културна политика се променя от формиране, образоване и културно извисяване в обслужване на масовия вкус. В този си вид законът не противостои на ценностната криза в обществото ни, а се превръща в нейно отражение и катализатор.

А именно ценностната криза е основна пречка за устойчивото развитие на нацията!

Адела Пеева
Анри Кулев
Теодор Ушев
Камен Калев
Георги Дюлгеров
Иглика Трифонова
Весела Казакова
Васил Живков
Ивайло Христов
Петър Попзлатев
Киран Коларов
Константин Божанов
Малина Петрова
Светла Цоцоркова
Светослав Овчаров
Димитър Коцев-Шошо
Тонислав Христов
Цанко Василев
Весела Данчева
Мина Милева
Елица Петкова
Майя Виткова-Косев
Ралица Петрова
Ваня Райнова
Слава Дойчева
Драго Шолев
Надежда Косева
Григор Лефтеров
Димитър Петков
Христо Симеонов
Здравко Драгнев
Цветан Драгнев
Марио Кръстев
Мира Сталева
Иван Тонев
Галина Тонева
Росица Вълканова
Диана Андреева-Попйорданова
Биляна Томова
Иван Попйорданов
Кирил Кирилов
Крум Родригес
Кристина Спасовска
Полина Арнаудова
Апостол Косев
Христо Бакалов
Йордан Петков
Виктор Андреев
Мартина Апостолова
Андрей Чертов
Кирил Проданов
Кристина Ингилизова
Александра Ингилизова
Стефани Райчева
Георги Чолаков
Владимир Андреев
Нина Пехливанова
Светослaв Стоянов
Филип Тодоров
Елена Мошолова
Андрей Гетов
Катя Тричкова
Любомир Младенов
Вера Шандел
Ирина Китова
Валерия Попова
Филип Андреев
Анна Петкова
Константин Петров
Иван Владимиров
Петринел Гочев
Гергана Змийчарова
Явор Веселинов
Никола Бошнаков
Габриел Георгиев
Румен Василев
Станимир Трифонов
Иван Кирилов
Диана Ленкова
Джеки Стоев
Лина Иванова
Димитър Игнатов
Захари Попов
Ивайло Попов
Мартин Рупчин
Петър Крумов
Георги Челебиев и други...