Кольо Парамов 

Парадоксът „евро“ е днешният фундаментален проблем за България и тук ще е неточно, ако елиминираме смисъла на това упражнение. Министър-председателят Бойко Борисов осъзна предверието на „ада“, а неговото отношение към еврото е от февруари 2010 г. Тогава придворният на Станишев финансов манипулатор Пламен Орешарски заяви, че има уникален резерв насред лятото на 2009 година. Впоследствие оставиха дефицит от 4,9% и започнаха с лъжите заради червените нагли олигарси, до времето на приспособяването. 

В края на януари 2010 г. премиерът Борисов ме покани като съветник на половин щат в своя кабинет, а престоят ми беше само 7 дни. Срещу мен беше организирана голяма кампания и много силна пропагандна схема. Тя беше подета от придворните икономисти, които в продължение на 12-14 години ползваха всички правителства, за да представят ангажименти и да организират конференции, като говореха за златни, сериозни и фантастични перспективи. Тези „придворни икономисти“ отхвърлиха един грамотен професор по макроикономика – Илиян Михов, подхвърляйки иронично, че „Михов си замина – изплува Парамов“.  Отказах се сам да бъда превърнат в заложник на междупартийни боричкания, но не исках да бъде пречка и за управлението. 

Като съветник бях си планирал две много важни задачи. Едната беше подготовка, 

кандидатстване и влизане в еврозоната

на България и приемане на еврото като единна европейска валута. Втората беше разкриването на подходите, методите и стила на оформилата се при Станишев червена буржоазия. Бях убеден, че именно ще се родят 20-30 червени олигарси, които ще утвърдят парадоксален и нагъл червен капитализъм, чийто устои ще бъдат античовешки. 

Не успях да изпълня тези две задачи, за което твърде много съжалявам. Ако ги бяхме реализирали, сега нямаше да ни се налага да правим толкова късно проверка на Иван-Костовата приватизация. Ние днес уверено пъплим към един голям конфискационен закон. Сигурен съм, че ще възстановим и Шуменския затвор. Нашият български капитализъм е нагъл и безскрупулен режим на перфектно организирани крадци на държавна собственост. 

Но защо говоря за парадокса „евро“? Защото, ако бяхме приели еврото, България днес щеше да бъде друга, коренно различна държава. Много добре знаем, че за периода януари 2000-2010 г. от страната ни бяха изнесени 24,5 млрд. долара и открити над 4800 офшора. Сега от ЦРУ уточняват  детайлно, че от 2010 до 2020 г. са изнесени още толкова пари от страната ни. Това са общо около 50 млрд. долара или целият едногодишен брутен вътрешен продукт на страната ни. Ако бяхме в еврозоната, всеки превод над 20 хил. евро, щеше да се доказва в Европейската централна банка. Ако България беше контролирана от ЕЦБ, финансовите преводи за 10 600 скъпи автомобила трудно биха се скрили. Днес 1900 българи се возят и парадират с леки коли, които струват от половин до 3 млн. лв.,, макар че повечето от тях да са личности със 

сложно „доказуеми” доходи и платени данъци

Ако бяхме в еврозоната, беше изключено брожението през зимата на 2013 г. и съставянето на правителството в хотел „Берлин“ от довереника на Сергей Станишев – премиерът Пламен Орешарски. Изхарчиха един междинен резерв, умишлено фалираха КТБ и създадоха условия да се похарчат 2,3 млрд. лв., събрани от всички банки, набирани в рамките на повече от 15 г., като гаранционен фонд. Към тях държавата добави още 1,5 млрд. лв., за да покрие разликата от необходимите за КТБ компенсации, вместо да ги даде за по-високи пенсии. И днес, с различни финансови трикове, продължават да крадат от КТБ. 

Най-големи противници за влизане в еврозоната бяха разни новобогаташи и партийните им покровители, които не се нуждаеха от никакво евро, а от свободна и безконтролна „пералня“ на лева. 

Но ако  Станишев и другите „мъдри“ икономисти бяха подкрепили преди години Бойко Борисов, днес България щеше да е в еврозоната. За тези години страната ни щеше да получи от Европейската централна банка един сборен ресурс

между 38 и 42 млрд. евро дофинансиране

извън програмите на Европейския съюз. България щеше да се включи днес и в огромните компенсации за пандемията. Ако страната ни беше в еврозоната, лихвите на бедните българи щяха да бъдат три пъти по-малки, а пенсиите и покупателната способност на възрастните хора щяха да са други. Оперирайки с евро, инвестициите в държавата ни щяха да бъдат 3-4 пъти по-големи, а това е основата за друга заплата – по-достойна. Еврото беше най-удачният финансово-икономически режим за пълен и безотказен контрол върху червената буржоазия, за ограничаването и разрастването ѝ. И накрая нещо много важно - финансовите министри на еврозоната. 

Именно финансовите министри от еврозоната след 14-часово заседание решиха да формират предпазен финансов паричен фонд за борба с пандемията от колосалните 500 млрд. евро. България няма да получи едно евро за стабилизиране на стопанството ни. Страната ни ще тегли заеми, ще плаща лихви и ще се гърчи, а накрая пак ще остане последна във финансов план. Всичко това се дължи на новите български капиталисти, които не приеха европейската валута като перспективна реалност и обвързващо бъдеще. Те бягаха постоянно от силата на общата европейска валута, защото 

не желаеха никакъв контрол и проследяване на преводите им

към офшори и други съмнителни контрагенти. 

Всеки - по пътя си. А пътят на Бойко Борисов и правителството към еврото днес е много важен. В тази пандемия той може да преодолее като премиер всички хитреци, които го проваляха за влизането ни в еврозоната. Време е парадоксът „евро“ да бъде изтрит завинаги от историята на нова България. 

10-е млрд. лв., които се взимат като заем с 3,5% лихва не е казано, че трябва да бъдат изхарчени. С тези пари се обезпечават, например, пенсионерските надбавки, детските и социално слабите. Като нямате пари, не може да направите абсолютно нищо, особено и ако няма вече от къде да ги вземете. Защото на първо място страната ни е притисната от валутния борд и щяхме да се гърчим като най-големите бедняци без този заем.