Ако след 10 юни няма приет бюджет за годината или ново удължаване на миналогодишния бюджет, държавата ще може да харчи само толкова, колкото събира. Това става ясно в отговор на Министерството на финансите след запитване на БНР дали при най-неблагоприятната хипотеза ще има средства за пенсии и заплати в публичния сектор. Действието на т.нар. удължителен закон за бюджета приключва именно на 10 юни.
Тъй като вече е почти практически невъзможно да се приеме изцяло нов бюджет за годината до 10 юни, най-вероятната хипотеза е депутатите да гласуват ново удължаване на бюджета за миналата година.
Директен отговор на въпроса дали Министерството на финансите подготвя предложение за подобно удължаване не е даден въпреки запитването от БНР, но се прави уточнението, че в хипотеза на ново удължаване "системите ще се финансират както през първите месеци на годината при досегашния ред". Това означава, че разходите ще са на нивото на същия период за 2022 г., като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание, на Министерския съвет и други нормативни административни актове, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.
Практически не могат да се свият разходи, освен икономии от нереализирани дейности и проекти на първостепенни бюджетни разпоредители. В намаление ще се отчетат извършени еднократни разходи за същия период на миналата година, уточняват от министерството.
При хипотеза на неприет бюджет след 10 юни и при условие, че не се продължи действието на т.нар. удължителен закон, то за да се финансират разходи и трансфери след 10 юни 2023 г., задължително съгласно Закона за публичните финанси, по предложение на Министерския съвет Народното събрание следва да определи нов срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери.
В този случай разходите и предоставените трансфери трябва да са равни на размера на постъпилите приходи, помощи и дарения и при спазване на фискалните правила по Закона за публичните финанси, допълват още от Министерството на финансите.
Фактор
Тъй като вече е почти практически невъзможно да се приеме изцяло нов бюджет за годината до 10 юни, най-вероятната хипотеза е депутатите да гласуват ново удължаване на бюджета за миналата година.
Директен отговор на въпроса дали Министерството на финансите подготвя предложение за подобно удължаване не е даден въпреки запитването от БНР, но се прави уточнението, че в хипотеза на ново удължаване "системите ще се финансират както през първите месеци на годината при досегашния ред". Това означава, че разходите ще са на нивото на същия период за 2022 г., като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание, на Министерския съвет и други нормативни административни актове, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.
Практически не могат да се свият разходи, освен икономии от нереализирани дейности и проекти на първостепенни бюджетни разпоредители. В намаление ще се отчетат извършени еднократни разходи за същия период на миналата година, уточняват от министерството.
При хипотеза на неприет бюджет след 10 юни и при условие, че не се продължи действието на т.нар. удължителен закон, то за да се финансират разходи и трансфери след 10 юни 2023 г., задължително съгласно Закона за публичните финанси, по предложение на Министерския съвет Народното събрание следва да определи нов срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери.
В този случай разходите и предоставените трансфери трябва да са равни на размера на постъпилите приходи, помощи и дарения и при спазване на фискалните правила по Закона за публичните финанси, допълват още от Министерството на финансите.
Още от Бизнес
Теменужка Петкова към кабинета Радев: Нали обещахте да не пипате данъците?
"Всеки един инвеститор си е направил своите разчети на базата на тази заявка. И в момент, в който изведнъж се появява данък свръхпечалба от 33%, това, разбира се, разколебава всеки един инвеститор“, заяви Теменужка Петкова от ГЕРБ
Асен Василев: ПБ се опитва да ни убеди, че лихва от 11 000% е приемлива, ама не е!
Припомняме, че вчера парламентът прие на първо четене законопроекта за потребителския кредит, с който се предвиждат нови ограничения за кредиторите и по-строги правила при отпускането и рекламирането на потребителски заеми
ЕБВР запази прогнозата си за България: Ръст от 2,7% през 2026 г.
Новата оценка не се различава от прогнозата на институцията от юни, но растежът през 2027 г. е с тенденция да се забави