Бавно, но неумолимо, Русия започва да губи тази война. Макар че кремълският диктатор Владимир Путин умее да избягва създаването на впечатление за поражение.

Той дойде на власт през 2000 г. и периодично се представяше като "решителен победител" — така беше по време на Чеченската война, руско-грузинската война през 2008 г., анексията на Крим през 2014 г., последвалата война в Донбас, както и в началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. и в Сирия, пише Foreign Policy.

„Путин никога не поема отговорност за неуспехите на международната сцена. Той винаги се държи като победител“, отбелязва изданието. И макар че Путин е способен да организира „сцени на победа“ с Украйна – както направи на 9 май, демонстрирайки, че уж Русия не е изолирана и не е победена – Украйна не е Сирия и не е Грузия.

Армията буксува, загубите растат

Руската армия е застинала, загубите ѝ растат. Путин няма изход от войната, освен да признае поражение – в една или друга форма. Кремъл може да се опитва да крие мъките от войната пред руснаците, но само докато контролира разказа за нея. Икономическите последици обаче се прикриват много по-трудно. А освен безкраен путинизъм, Путин няма какво друго да предложи на гражданите си.

Русия е изправена пред две сериозни военни дилеми:

1. Невъзможността да напредва

Формално Русия все още има инициативата, като завзема нови територии, но тази инерция не води доникъде. От месеци насам Русия безуспешно се опитва да превземе град Покровск. Според медията тази неуспешна офанзива е придружена от колосални загуби – от началото на войната са убити или ранени около 790 000 руски войници (плюс 48 000 изчезнали безследно), като над 100 000 са загубени само през тази година.

Ако темпът се запази, до края на 2025 г. Русия може да премине границата от един милион загуби, без да е постигнала стратегическо предимство спрямо 2022 г. А териториите, които контролира, са основно зони на бойни действия и не ѝ носят никаква практическа полза.

2. Самата Украйна

След като не успя да нанесе решаващ удар през 2022 г. и да разцепи страната, Путин премина към тактиката на удари срещу цивилното население — за да не изглежда слаб и да принуди Украйна към капитулация. Тази стратегия имаше обратен ефект. Действията на окупаторите само убедиха украинците, че трябва да се съпротивляват.

Макар и по-малка и по-бедна, Украйна не е създадена за война на изтощение, но демонстрира висок морал и иновации (особено в използването на дронове), което ѝ помага да се държи, подчертават журналистите.

Икономиката се срива

Освен това, обсесията на Путин "да не загуби" разрушава руската икономика. Ефектът от военните разходи вече е изчерпан, растежът е спаднал от 5% до нула. Прегряването на пазара на труда доведе до инфлация от около 10%. Падането на цените на енергийните ресурси – в резултат на търговските войни на Тръмп и забавянето на китайската икономика – може да опустоши бюджета на Русия, който разчита на износа на нефт и газ.

„Руснаците засега не гладуват, но вече се питат: заслужава ли си тази война заради скока на цените, бедното бъдеще и икономическия крах? Най-опасното за един политически лидер е загубена по собствена инициатива война“, се казва в материала.