На срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе през 2003 г. в Солун, Брюксел обяви, че „бъдещето на Балканите е в състава на Европейския съюз“. Но днес това бъдеще изглежда много далечно. А наложеното наскоро вето от френския президент Еманюел Макрон на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания поражда съмнения дали те ще имат европейско бъдеще изобщо. Решението на Макрон със сигурност ще има много сериозни и мащабни последици за Западните Балкани и за самия Европейски съюз, ако САЩ не предприемат навременни действия, пише авторитетното американско списание Foreign Policy в материал, цитиран от "Фокус". 

Ветото на Макрон обърна наопаки договорката, която бе в основата на отношенията между ЕС и Западните Балкани и създаваше стимули за реформи и помирение. По същество тя означаваше, че ЕС възнаграждава страните, които извършват трудни реформи, като ускорява процеса на тяхното присъединяване. Но тъй като това споразумение беше в задънена улица, балканските реформатори имат сериозни проблеми, авторитетът им в техните страни беше отслабен и шансовете им да спечелят изборите са по-малки. Най-яркият пример е наскоро преименуваната Северна Македония, чийто премиер Зоран Заев сложи край на 30-годишния спор с Гърция за името на страната си, за да запази надеждата за членство. След като направи такава политически рискова стъпка и не получи обещаното възнаграждение, Заев призова за предсрочни избори, които може да загуби от своите съперници – десни националисти.

Заев, който оглави правителство, решено да проведе реформи, ще бъде първият, който плаща за обструкционизма на Макрон. Но списъкът на възможните жертви на френската непримиримост, както и на бенефициентите от влизането на Западните Балкани в Европейския съюз е по-широк, отколкото може да си представим. Има два прости факта, които трябва да имате предвид. Първо, Западните Балкани не са трудноразбираемо застояло блато, а важен компонент от променящия се баланс на силите в Европа. И второ, регионът няма да е неактивен и да чака ЕС да се обърне отново към него. Париж не просто подкопа усилията на истинските реформатори и демократи от региона. Той пося семената на нестабилността и даде кураж на основните геополитически противници на ЕС и САЩ. А именно Русия и Китай.
Докато желанието на ЕС за разширяване отслабва и стремежът на страните-кандидатки затихва, Русия и Китай са пълни с желание да запълнят вакуума с техните инвестиции и влияние. Сърбия, която е изминала най-дълъг път в преговорите с ЕС, стана основен получател на китайски финансови инвестиции от източноевропейските страни. Освен всичко друго, Пекин инвестира сериозно в нейния бързо разширяващ се сектор на сигурността. В Босна и Херцеговина Китай прави най-голямата инвестиция от края на войната. Той планира изграждането на ТЕЦ в град Тузла, въпреки че този проект предизвиква безпокойство сред босненското общество, което е загрижено за проблемите на околната среда и здравето на хората. В Черна гора китайските фирми изграждат магистрали на стойност 1,5 милиарда долара в цялата страна, поради което външният дълг на страната се е увеличил драстично и възлиза на 80 процента от БВП.

Ако Китай инвестира в инфраструктура и други големи проекти, тогава Русия упражнява влияние чрез енергийния сектор, в който доминира, както и чрез културни връзки. Финансирането от Русия и Китай често е много по-привлекателно, тъй като не е обременено с различни условия, свързани с корупцията и правата на човека. Миналата седмица Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с оглавявания от Русия Евразийски икономически съюз, въпреки че е несъвместимо с изискванията за членство в ЕС. Руският „Газпром“ спонсорира прочутия белградски футболен клуб Цървена звезда, докато руската пропагандна агенция Спутник и 20 други руски медии разпространяват информационните и идеологически нагласи на Москва, които често се повтарят от местните медии. С оттеглянето на ЕС влиянието на Китай и Русия само ще се увеличава и с течение на времето, поради тежестта си, страните от региона могат да изоставят прозападните си демократични основи, което ще отслаби крехкия мир.
Това ще се случи, ако не се намесят САЩ. Вашингтон все още може да прихване инициативата и да гарантира, че крахът на европейския проект не води до залеза на все още нестабилния политически ред, установен след разпадането на Югославия. Съединените щати имат шанс да се върнат там, където са постигнали най-значимите външнополитически успехи след края на Студената война, където американското лидерство все още е много популярно и където дългогодишната американска цел за създаване на „обединена, свободна и мирна Европа“ все още се радва на подкрепа, макар и да е подложена на съмнение. За целта САЩ трябва да реализират редица краткосрочни и дългосрочни инициативи в целия регион. Като начало те трябва да стабилизират ситуацията, причинена от френското вето, а след това да предложат атрактивна и дългосрочна американска концепция за Западните Балкани.

На първо място, САЩ трябва да уверят страните от региона, че вратите на НАТО все още са отворени за тях. На практика това означава, че Северна Македония трябва да стане тридесетият член на съюза на срещата на върха в Лондон. Това също така означава, че шансовете на Босна и Херцеговина за членство в НАТО трябва да бъдат възстановени. За целта новото правителство на тази страна трябва да може да представи първата си годишна национална програма, защото през декември миналата година Алиансът даде зелена светлина на плана за подготовка на тази страна за влизане. Милорад Додик, сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина и основен привърженик на руската намеса в делата на региона, трябва да отстъпи, като се откаже от противопоставянето си на този процес.
Освен това САЩ трябва да се възползват от политическата си архитектура в региона, за да осигурят стабилност и да улеснят разрешаването на споровете. Наскоро САЩ назначиха два специални пратеника в региона. Те са Матю Палмър, представител за Западните Балкани, и Ричард Гренел, специален представител за диалога между Косово и Сърбия. Такава демонстрация на американски интерес трябва да бъде приветствана, но още по-добре дошъл е фактът, че тези хора работят в тандем, подкрепяйки стабилни политически решения.

Гренел, който въпреки скандалите запази поста си като американски посланик в Берлин, получи от Тръмп широки правомощия за сключване на „бърза сделка“ между Белград и Прищина. В тази връзка в региона отново се появиха опасения, че идеята за размяна на територии, която президентите на Сърбия и Косово предложиха тази година за решаване на въпроса за спорния статут на Прищина, може да бъде върната в дневния ред. Този слабо разработен план напълно противоречи на американския и европейския ангажимент за териториалната цялост на пост-югославските държави. В резултат той беше оставен в килера , защото парламентът на Косово се противопостави на този план, а също и защото беше осъден от гражданското общество в тези страни и от международната общност. Въпреки това той бе неочаквано подкрепен в ключови европейски столици и дори в Белия дом, което доведе до подозрения, че Гренел може да се опита да избърше прахта от тази идея и отново да я сложи на масата.

Това не трябва да се случва. Разделяне от всякакъв вид ще доведе до конфликт, който може да придобие регионални измерения. Вашингтон не трябва да застрашава основата на своята политика в Западните Балкани, която беше положена след края на югославските войни и се нарича „мир“. Съединените щати, заедно със своите европейски съюзници, вместо това трябва да представят алтернативен механизъм за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. Последните предложения за създаване на общ регионален пазар и интегриране на Западните Балкани в европейското икономическо пространство могат да осигурят алтернативни начини на взаимодействие и сътрудничество между Сърбия и провинция Косово, както и с други държави в региона. В резултат на това политиката на елита, балансираща на ръба на конфликта, ще бъде заменена от практически социално-икономически съображения.

Но за да станат наистина ефективни усилията в областта на регионалната икономическа интеграция, те трябва да бъдат представени като работа за подготовка за присъединяване към ЕС, а не като алтернатива на Европейския съюз. За да затвърдят този аргумент, САЩ трябва да окажат натиск върху Париж, за да позволят на ЕС да спази обещанията, отправени към страните кандидатки. Въпреки че ЕС преосмисля общите идеи за разширяването си, той няма да загуби нищо, но ще спечели много, като позволи на Северна Македония и Албания да започнат преговори за присъединяване. Същият механизъм трябва в крайна сметка да се приложи в Босна и Косово. Необходимо е да се забави процеса на разширяване, но ако напълно се откажете от този проект, както направи Макрон, това само ще дестабилизира региона и ще навреди на интересите на всички, освен противниците на Запада.

По-нататък, Вашингтон, в сътрудничество с европейските съюзници, трябва да пристъпи на Западните Балкани към реализация на цялостна инициатива за борба с корупцията и организираната престъпност. Необходимо е да се подкрепи решението на тези проблеми на всички нива в региона и тези усилия трябва да формират основата за провеждането на значими социално-икономически реформи. Трябва да отдадем дължимото на САЩ за налагането на санкции срещу Додик през януари 2017 г. и срещу неговия близък съюзник Никола Спирич през септември 2018 г. Но тези санкции трябва да бъдат разширени чрез въвеждането им срещу други водещи престъпни политици в Босна и в целите Западни Балкани. И страните от ЕС трябва да бъдат подложени на натиск, така че и те да засилят работата в тази посока.

Целта на тези предложения е да се възстанови лидерството на САЩ в региона, гладен за алтернативи. В същото време е необходимо да се подчертаят практическите, променящи живота проблеми, като се има предвид стратегическата цел: да се противопоставят на нарастващите намерения на Русия и Китай в Западните Балкани. Както през 90-те години, Европа не беше в състояние да изпълни обещанията, дадени на региона, и сега тя се нуждае от американска помощ. Вашингтон трябва да я предостави, тъй като това е в интерес на САЩ, ЕС и всички страни от региона. За САЩ Западните Балкани могат да се превърнат в платформа, където те ще възстановят имиджа си и ще потвърдят потенциала си в борбата срещу двата основни геополитически съперника. Вашингтон не може да пропусне тази ценна възможност.