„Форин Полиси“: Енергийната криза ще е много по-продължителна от войната в Иран

Ще са необходими месеци, за да се преодолеят трайните щети, нанесени на производството на нефт и газ, се съобщава в анализ на „Форин Полиси“

Независимо колко близо са САЩ и Иран до устойчиво мирно споразумение и какви точно ще бъдат условията му, прекъсванията, които войната е нанесла на световните енергийни пазари, почти сигурно ще се запазят в продължение на месеци и вероятно чак до следващата година.

Натрупаните проблеми на пазарите на петрол и природен газ, както и при редица други суровини - от хелий до торове - се свеждат до три важни фактора: потоци, запаси и производство. Регионът вече не произвежда толкова енергия, колкото преди войната.

Ще е необходимо значително време, за да се възстанови износа към световните пазари. А мащабът на натрупаното прекъсване гарантира месеци на продължаващ натиск върху цените, независимо от евентуално краткосрочно споразумение.

На практика това означава, че цените на петрола и газа вероятно ще продължат да се повишават през лятото, вместо рязко да спаднат, както прогнозира администрацията на Доналд Тръмп.

Ръководителят на „Шеврон“ посочва, че липсата на буфери в световната енергийна система ще доведе до поскъпване по време на пиковия летен сезон на пътуванията. Тази оценка се различава от по-оптимистичната позиция на петролните търговци, които залагат на евентуално споразумение между САЩ и Иран и очакват спад на цените.

„Навигирането в процеса (по отваряне на Ормузкия проток) ще отнеме месеци, дори ако всичко върви гладко. Междинно споразумение може да превърне капката в поток. Междувременно енергийните потоци през протока ще останат силно ограничени. Светът ще бъде принуден да изразходва бързо намаляващите запаси, което ще доведе до по-високи цени“, прогнозира вицепрезидентът на Foreign Reports (консултантска компания, специализирана в Близкия изток) Матю Рийд.

Отварянето на Ормузкия проток, който беше напълно свободен преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да започне войната с Иран в края на февруари, е основният приоритет на Вашингтон за постигане на междинно споразумение. Въпреки това и двете държави продължават да спорят по по-широки въпроси като обогатяването на уран в Иран и подкрепата му за регионални проксита.

Но дори постигането на договорка за самия проток обаче се оказва изключително трудно. Важният въпрос е дали Иран ще се опита да запази частичен контрол върху преминаването на корабите, както прави от началото на конфликта, включително чрез система от „такси“ и регулиран достъп за определени плавателни съдове.

Техеран настоява, че бъдещият режим в протока ще се различава от предишния, докато САЩ и проектоспоразумението предвиждат пълна свобода на корабоплаването.

Според експерти, включително бивши американски официални лица, е малко вероятно да се върне изцяло свободен режим на движение в Ормузкия проток, след като Иран е открил основен източник на стратегическо влияние. Ако бъде въведена система с различно третиране на корабите чрез такси или ограничения, това ще доведе до по-висока нестабилност в търговските потоци, сочи доклад на Оксфордския институт за енергийни изследвания.