Европейски съюз няма да променя преговорната рамка за Северна Македония, а напредъкът към членство остава пряко обвързан с конституционните промени – това заяви френският посланик в Скопие Кристоф льо Риголе.

В интервю за Радио „Свободна Европа“ той подчерта, че договорените условия са окончателни и не подлежат на преразглеждане, а пътят към ЕС минава единствено през изпълнение на поетите ангажименти. Ключовото изискване остава вписването на българите в Конституцията – условие за провеждане на следващата междуправителствена конференция и реално начало на преговорите.

Съществена част от рамката е протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, подписан от Теодора Генчовска и Буяр Османи.

Документът изрично постановява, че следващата междуправителствена конференция с ЕС може да се проведе едва след като българите бъдат вписани като държавотворен народ в преамбюла и в два члена на Конституцията на Северна Македония. В същия протокол правителството в Скопие поема ангажимент, че нищо в конституцията му няма да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на лица, които не са граждани на страната. На практика това означава отказ от претенции за „македонско малцинство“ в България.

Документът включва и ангажименти за противодействие на речта на омразата срещу българите, за реабилитация на жертвите на комунистическия режим, както и за отваряне на архивите на бившите югославски служби. Именно този протокол е сред ключовите причини процесът на евроинтеграция да остане блокиран.

На този фон български евродепутати предупреждават, че Скопие води активна кампания в Брюксел за преразглеждане на условията.

„Това е ясно записано в рамката, приета от всички държави членки“, заяви Андрей Ковачев.

Според Станислав Стоянов има целенасочен опит за отхвърляне на т.нар. френски компромис, а Ивайло Вълчев предупреждава, че става дума за опит да се заобиколят вече подписани договорености.

Още на 25 март президентът Гордана Силяновска-Давкова атакува преговорната рамка по време на посещение в Загреб, заявявайки, че конституционните промени не са част от Договора за добросъседство от 2017 г.

„Подобни въпроси не могат да се прокарват чрез протоколи без съгласието на парламента“, подчерта тя, като постави под съмнение легитимността на включването им в рамката.

Позицията ѝ съвпада с тази на премиера Християн Мицкоски, който заяви, че страната може да „чака десетилетия“, но няма да приеме промени, засягащи идентичността.

Случаят със Северна Македония се превръща в тест за Европейски съюз – дали ще защити договорените правила или ще допусне политически компромис. Засега сигналът от Брюксел остава категоричен: без изпълнение на поетите ангажименти – няма напредък.