Докладчикът на Европарламента за Северна Македония Томас Вайц внесе предложение за изменение в последния си доклад, с което поставя под въпрос втория протокол към Договора с България, част от преговорната рамка на ЕС, обвързваща напредъка на Скопие с вписването на българите в конституцията

В предложение за изменение 108 Вайц, от името на групата на Зелените, предложи в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“.

Протоколът е част от Преговорната рамка, в който изрично е записано, че следващата междуправителствена конференция, с която се приключва фазата по откриване на преговорите, ще се проведе след като Северна Македония впише българите в своята конституция.

Протоколът беше приет в рамките на Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, проведено в София на 17 юли 2022 г.

Правителството на Християн Мицкоски, както и президентът Гордана Силяновска-Давкова, системно атакуват този протокол и го поставят под съмнение. Миналата година бившата депутатка Лиляна Поповска, свързвана с бившия премиер Никола Груевски, инициира процедура по оспорването му. Жалбата ѝ бе приета за разглеждане от Конституционния съд на Северна Македония в кратки срокове.

Поповска твърдеше, че протоколът противоречи на конституцията, има неправилна правна форма и засяга въпроси на идентичността, като настояваше за неговата отмяна.

В интервю за БГНЕС на 5 март тази година самият Томас Вайц подчерта, че „конституционните промени са изискване, което не подлежи на преговори“ и че „ако няма изпълнение на тези критерии и условия, няма да има напредък по пътя към присъединяване“. Той допълни, че има „много ясна комуникация към правителството на Северна Македония, че това изискване трябва да бъде изпълнено и че то не подлежи на преговори“.

Паралелно с това, в предложение 124 Вайц предлага следния текст: „повтаря призива си за засилване на способността на ЕС да действа чрез въвеждане на частично гласуване с квалифицирано мнозинство в области, свързани с процеса на присъединяване, включително чрез премахване на изискването за единодушие в междинните етапи на процеса на разширяване при вземане на решения за откриване и закриване на отделни преговорни клъстери и глави; изразява съжаление, че прекомерното използване на единодушие в междинните етапи на процеса на разширяване многократно е забавяло разширяването на ЕС и подкопава обществената подкрепа за европейската интеграция“.

В изменение 111 Вайц предлага в резолюцията да бъде записано, че Европейският парламент „призовава Съвета и Комисията да подкрепят изцяло страната, включително чрез активно дипломатическо ангажиране, за да постигне напредък по собствените си ангажименти и да преодолее съществуващите пречки“.

В изменение 130 той предлага текст, според който „двустранните спорове между държавите следва да се решават чрез открит диалог и истинско сътрудничество извън процеса на присъединяване“, както и призив Съветът да предотвратява двустранни въпроси, които не са свързани с критериите от Копенхаген, да възпрепятстват напредъка.

В изменение 214 Вайц подчертава „задължението на всички държави членки на Съвета на Европа, включително държавите членки на ЕС, както и страните кандидатки и потенциални кандидати, да изпълняват своевременно неизпълнените решения на Европейския съд по правата на човека“, като добавя, че всякакви законодателни промени трябва да бъдат съобразени с международните стандарти, препоръките на Венецианската комисия и на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН).

Макар „държавите членки“ да не са изрично посочени, текстът на предложение 214 очевидно реферира към България и групата дела на ОМО „Илинден“ в Европейския съд по правата на човека. Неприемливо е докладчик на Европейския парламент да налага задължения на държава членка или да я оценява в рамките на доклад за страна кандидат.

Тези текстове изцяло се вписват в реториката на Скопие, с което Вайц поставя под съмнение вече договорени елементи от преговорната рамка, а от друга страна Северна Македония не се съобразява с препоръките на Венецианската комисия и ЕКРН.

Първоначалната (много кратка) версия на доклада беше представена в Комисията по външни работи (AFET) на 26 февруари. Следващите стъпки са: провеждане на преговори с всички политически групи до края на март и през април, гласуване в Комисията AFET през май и последващо гласуване в пленарна зала преди лятната ваканция на ЕП.

Същевременно български евродепутати предложиха серия изменения, които подчертават задължителния характер на вече договорените условия за Северна Македония.

В изменение 30 Андрей Ковачев предлага текст, който припомня, че правителството на Северна Македония е приело условието следващата междуправителствена конференция да се проведе след приемането на конституционни промени, включително вписването на българите.

В изменение 110 Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Никола Минчев и Ивайло Вълчев подчертават, че осезаеми резултати и добросъвестното изпълнение на всички поети ангажименти, включително договора с България и неговите протоколи, остават съществено условие за напредък в процеса на присъединяване.

В изменение 127 същите евродепутати разширяват текста, като изтъкват, че процесът на разширяване зависи от изпълнението на условията в преговорната рамка, добросъседските отношения и спазването на международните и двустранни споразумения, включително договора с България и Преспанското споразумение с Гърция.

В изменение 368 Станислав Стоянов акцентира върху необходимостта от пълно и добросъвестно изпълнение на двустранните и международните договорености, включително договора с България и неговите протоколи.

В изменение 371 Ковачев, Новаков, Минчев и Вълчев изразяват загриженост, че съвместната междуправителствена комисия не се е събирала от юли 2022 г., и призовават за ново заседание с цел продължаване на изпълнението на договора и протоколите.

В изменение 374 същите евродепутати настояват съвместната историческа комисия да постигне конкретни резултати, основани на обективни исторически източници, в съответствие с договореното във втория протокол.

В изменение 376 Андрей Ковачев осъжда прояви на език на омразата срещу българи, включително в публични пространства и учебни материали, както и случаи на подмяна на исторически паметници и надписи, като отбелязва липсата на изпълнение на поетите ангажименти по протокола.

Предложените промени в Комисията по външни работи (AFET) очертават ясно противопоставяне между опитите за поставяне под въпрос на вече договорени елементи от преговорната рамка и настояването те да бъдат стриктно изпълнявани, включително условието за вписване на българите в конституцията, като предпоставка за напредък на Северна Македония към ЕС./БГНЕС