Френският парламент прие резолюция за изземване на замразени руски активи, като част от текст в подкрепа на Украйна. 

Правителството се противопостави на тази мярка, като се позовава на „икономически прецедент“, който би бил тревожен за чуждестранните инвеститори, съобщава „Франс 24“.

Текстът е преди всичко символичен и разделя както левицата, така и десницата. В сряда, на 12 март, депутатите приеха резолюция за засилена подкрепа за Украйна, в която има призив за конфискуване на замразени руски активи, на който правителството се противопоставя.

По този въпрос, както и по казуса с изграждането на европейска отбранителна система или подкрепата за присъединяването на Украйна към Европейския съюз, залата беше разделена по време на понякога разгорещените дебати. 

Текстът беше приет с 288 гласа „за“ и 54 „против“, като беше подкрепен по-специално от депутатите на Макрон, социалистите и еколозите, включително и от десните партии Les Républicains и Horizons. Депутатите от „Непокорна Франция“ (La France insoumise - LFI) и комунистите гласуваха против, като Националният сбор (RN) се въздържа.

Разглеждането на резолюцията става в момент на геополитически сътресения, белязани от ускоряването на мирните преговори и със съгласието на Украйна с американското предложение за 30-дневно прекратяване на огъня с Русия.

Резолюцията има по същество символична стойност, но депутатите се надяват, че тя ще им позволи да повлияят на политиката на правителството. Резолюцията призовава ЕС, НАТО и „други съюзнически държави“ да „продължат и увеличат своята политическа, икономическа и военна подкрепа за Украйна“.

Депутатите също така измениха текста, за да призоват Европейския съюз „да изгради независима европейска отбрана“. Но на преден план излезе най-вече темата за руските активи, в момент, когато в Европа се чуват все повече призиви те да бъдат конфискувани.