В неделя вечер Макрон най-после оповести своето дългоочаквано обръщение към французите. В него президентът поставя 32 принципни въпроса: за данъците, за околната среда, за състоянието на държавата. Освен това Макрон обяснява как си представя своя бъдещ диалог с избирателите. Защото е ясно, че всичко опира до комуникацията – особено, когато се бориш да опазиш една връзка.

И така, през следващите два месеца Франция ще обсъжда основните политически въпроси. Ще ги обсъжда в сградите на кметствата, ще ги обсъжда на работа или на седмичните пазари. Лично Макрон ще постави началото на „големия дебат" още във вторник в Нормандия. Той вече има опит в подобни инициативи: миналата година също направи един голям тур по повод 100-годишнината от края на Първата световна война. И тогава ставаше дума пак за същото: да укрепи връзката си с хората, да установи пряк контакт с народа и да посъживи еуфорията от предизборната си кампания пред две години.

Но продължаващите протести на така наречените „жълти жилетки" сякаш окончателно забулват в забрава онези дни. В края на миналата седмица отново беше отчетен ръст на протестиращите. 84 хиляди души излязоха по улиците в цяла Франция, а склонността им към насилия сякаш се увеличава. Така че е редно да се запита дали французите изобщо искат да си оправят отношенията с президента.

Няма да има нов радикален курс

В своето обръщение Макрон ясно заявява, че няма намерение да тръгва по някакъв нов, радикален курс. Той просто апелира към хората да проявят разбиране към политиката и към убежденията му. Опитва се да обясни, че държавата не може да харчи повече пари, отколкото събира от данъци. Настоява, че „екологичното мислене" е просто задължително. И е категоричен, че няма да върне отменения наскоро допълнителен данък за богатите. Тоест, Макрон продължава да отстоява редица от онези позиции, които изкараха на улицата „жълтите жилетки".

Сега френският президент явно се надява, че с готовността си за диалог ще притъпи част от енергията на протестиращите. Тази надежда би могла да се осъществи, ако разногласията между президент и народ са дължаха просто на някакъв низ от недоразумения. Но това не е така. Защото още в предизборната си кампания Макрон съвсем ясно даде да се разбере накъде смята да поведе страната – и в момента прави точно това. Ако изобщо има нещо, което трябва да променя, това е стилът на общуване с хората, който мнозина осъзнават като твърде господарски. Той може би ще извърши и някои незначителни корекции на курса, но нищо повече, защото иначе ще се изложи в очите на хората. Така, както стана с неколцина негови предшественици, които клекнаха под натиска на синдикатите и гнева на улицата.

Но дали всичко ще се размине с тези незначителни корекции? В края на миналата седмица „жълтите жилетки" дадоха недвусмислен отговор на този въпроси. Те очевидно пет пари не дават за дружелюбната готовност на президента да води диалог. Защото тяхното движение се подхранва тъкмо от конфликта с Макрон – в това отношение промени няма да има. Но какво е положението с останалата част от французите? Според допитванията, около половината избиратели смятат, че е крайно време протестите вече да приключат. Тоест, президентът все още си има достатъчно привърженици. Въпреки това обаче Макрон едва ли може да тълкува тези нагласи като недвусмислен мандат в подкрепа на неговата политика.

Макрон направи единствено възможното

Ето защо той постъпва по навярно единствения правилен начин за държавен глава в неговата позиция: не се отказва от убежденията си, с които беше избран на поста. Но обещава да промени стила си и е готов да обсъжда всички предложения, които биха се появили в рамките на заплануваните дебати през следващите месеци.

Естествено, президентът се надява още, че реформите му най-после ще дадат плодове и че „жълтите жилетки" ще се уморят. В тази сметка има редица неизвестни, но тя все пак може и да излезе. Да не забравяме обаче, че в политиката често пъти става като в междучовешките отношения. Много по-лесно е да съсипеш нещо, отколкото после да го възстановиш. Така че на Макрон и на французите през следващите месеци им предстоят доста тежки терапевтични сеанси – с несигурен изход.

(източник: Дойче веле)