Кои са те в действителност? Какво точно искат? Народни ли са или популистки; революционни или реакционни? Днешното масово движение мобилизация разбърква картите на класическите класови определения, отбелязва Сесил Домас в анализ за вестник "Либерасион“.

От тяхната поява преди по-малко от 3 седмици, "жълтите жилетки“ опровергаха всички канони на социалните движения: без харизматичен лидер, без посредник, без манифестация в центъра на града, без манифестация в приличната и очаквана форма, без категорични искания в официален списък. Вместо това – един немислим цвят, не особено обичан, избягван в политиката, както припомня историкът Мишел Пастуро: "От Средновековието жълтото е цветът на лъжата, на лицемерието, на предателството и на измамата“.

Едно жълто, което направи оглушително нахлуване в политиката и накара да позеленеят Еманюел Макрон и министрите в правителството му.

Дали "жълтите жилетки“ не са напът да създадат нов вид протест в мрежите и то без ръководство, или сме свидетели на пореден израз на протест с отхвърляне на властта без посочване на алтернатива? Невиждан досега фронтален сблъсък между едно управление, свряно на топло в своя Елисейски дворец, и французите, които се (пре)откриват на кръстовищата – това движение предизвиква най-различни обяснения.

За географа и есеист Кристоф Гилюи то потвърждава разрива между Франция от периферията, обедняла, загърбена и изоставена от глобализацията, която той формулира през 2014, и глобализираните елити на големите градски центрове.

Във "Франс Кюлтюр“ историкът и антрополог Еманюел Тод предложи внимателно една хипотеза на фона на свръх разделението в обществото между народа, мобилизиран по въпросите за качеството на живота, и недоумяващите висши парижки класи. "Наистина имаме впечатлението, че на националната територия картата на тези движения е по-скоро хомогенна“, смята той.

Народно или популистко движение? Във френската революционна традиция „жълтите жилетки“ може би са съвременният вариант от 2018 г. на бунтовете от 1968 г., при това появил се в точния момент - почти 50 г. след онзи социален и освободителен май.

Но дали историческото сравнение е подходящо? Във вторник в сутрешния блок на France Inter Даниел Кон-Бендит го помете с насмешливо доказателство: "През 68-ма се борехме срещу един генерал на власт (президента на Франция генерал Шарл де Гол – бел.ред.), докато "жълтите жилетки“ искат един генерал да дойде на власт (говорител на "жълтите жилетки“ поиска армейски генерал Пиер де Вилие, подал оставката като шеф на армията заради несъгласие с Макрон, да замени правителството)“.

Бившият студентски лидер вижда по улиците и пътищата по-скоро "едно движение за авторитаризъм“ без водач. "Не се намираме в революционен период, намираме се в период на опит за авторитарно управление“, отсича той.

Вдъхновителка на "Непокорната Франция“, философката Шантал Муф бе по-предпазлива във вторник на страниците на „Либерасион“. „Тази анти-политическа форма може да бъде формулирана в посока към един десен или един ляв популизъм“.

И за да предскаже бъдещето й, тя насочва убеждението си напред: "Осмелявам се да смятам, че сегашното развитие на събитията открива перспективите към едно ляво популистко движение“.

С максимална медийна видимост и отсъствие на обяснения, наистина ли "жълтите жилетки“ са толкова неуловими? "В момента вървят няколко научни изследвания, за да опитат да разберат кой носи жилетката, и това е едно огромно предизвикателство“, подчерта политологът Венсан Тиберж.

(източник: Канал3)