Френският парламент окончателно прие закон срещу свръхбързата мода на Shein

Франция направи първата голяма законодателна крачка срещу т.нар. ultra-fast fashion – моделът на свръхбързата мода, който през последното десетилетие промени начина, по който светът произвежда, купува и изхвърля дрехите си. След повече от две години парламентарни дебати Сенатът окончателно одобри законопроекта на депутатката от партия „Хоризонти“ Ан-Сесил Виолан, с което Франция става първата европейска държава, въвела специален режим срещу компании като Shein и Temu.

Според анализ на Reuters, това не е просто закон срещу един или два китайски онлайн гиганта. Париж се опитва да постави началото на нов модел на регулиране на модната индустрия, в който екологичният отпечатък, количеството произведени дрехи и устойчивостта на производството ще бъдат също толкова важни, колкото цената и потребителското търсене.

Новият закон предвижда система от финансови санкции за компаниите, които развиват най-неустойчивите производствени и търговски практики. Според Wall Street Journal глобите постепенно ще достигнат до 10 евро за всеки продаден артикул до 2030 година, като в определени случаи санкцията може да достигне 50% от продажната цена на продукта без данъци. Освен това се предвиждат ограничения върху рекламата на компаниите, определени като представители на свръхбързата мода, както и забрана инфлуенсъри да популяризират подобни платформи. Законът въвежда и задължение потребителите да бъдат информирани за екологичното въздействие на закупуваните продукти и за възможностите за тяхната повторна употреба или рециклиране.

Френските депутати обаче подчертават, че целта не е единствено да бъдат ограничени текстилните отпадъци. Законът има и ясно изразен икономически елемент – да защити френската и европейската текстилна индустрия от конкуренцията на азиатските платформи, които могат да предлагат дрехи на изключително ниски цени благодарение на огромните си производствени обеми и специфичния си бизнес модел.

Историята на бързата мода започва още през 90-те години, когато компании като Zara, H&M и Mango съкращават времето между създаването на даден модел и появата му в магазините от няколко месеца до няколко седмици. Това променя изцяло индустрията, тъй като вместо две сезонни колекции годишно модните вериги започват да предлагат десетки нови миниколекции.

През последните десет години обаче този модел претърпя нова революция. Според Wall Street Journal, именно Shein създава това, което днес се определя като ultra-fast fashion. Вместо да обновява колекциите си всяка седмица, платформата добавя хиляди нови артикули всеки ден, превръщайки модата в непрекъснат поток от нови предложения.

По данни, цитирани от Reuters, платформата публикува средно над 7200 нови продукта дневно, а каталогът ѝ съдържа стотици хиляди различни артикули. Всеки модел първоначално се произвежда в ограничено количество. Ако алгоритмите отчетат висок интерес, производството незабавно се увеличава, а ако интересът липсва, продуктът бързо изчезва от каталога.

Тази система практически елиминира традиционното планиране на модните колекции. Вместо дизайнерите да определят какво ще бъде модерно след шест месеца, алгоритмите започват да следят в реално време поведението на потребителите в социалните мрежи и да създават нови модели почти ежедневно.

Според Reuters именно тази безпрецедентна скорост на производство превръща текстилната индустрия в една от най-големите екологични заплахи. Огромна част от произведените дрехи се носят едва няколко пъти, след което попадат в депа за отпадъци или се изгарят.

Европейската агенция за околна среда вече предупреждава, че потреблението на текстил в Европейския съюз е сред секторите с най-голямо въздействие върху климата, използването на суровини и замърсяването на водите.

Социалните мрежи допълнително ускоряват този процес. TikTok, Instagram и други платформи непрекъснато създават нови микро-тенденции, които живеят не с месеци, а с дни. Вместо дрехите да бъдат купувани според нуждите, те все по-често се превръщат в съдържание за социалните мрежи, след което губят стойността си почти веднага.

Именно тази комбинация между алгоритми, евтино производство и импулсивно потребление стои в основата на френския закон.

Франция има една от най-развитите модни индустрии в света и е дом на някои от най-големите луксозни марки. Според Reuters Париж се стреми едновременно да защити националната текстилна индустрия и да наложи по-устойчив модел на потребление.

В окончателния си вариант законът прави ясно разграничение между традиционната fast fashion и новия модел ultra-fast fashion. Именно това решение предизвика критики от част от екологичните организации.

Както отбелязва Reuters, най-строгите ограничения са насочени към компании като Shein и Temu, докато европейски вериги като Zara, H&M, Kiabi и Mango няма да попаднат под същия режим. Според природозащитните организации това поставя акцент върху произхода на компаниите, вместо върху реалния им екологичен отпечатък.

От своя страна председателят на сенатската комисия по устойчиво развитие Жан-Франсоа Лонжо защити закона с аргумента, че той е насочен срещу модел на производство, който „пренебрегва екологичните, социалните и икономическите реалности“, като същевременно защитава европейската индустрия.

В официалната си позиция, цитирана от Reuters, Shein заявява, че не е представител на ultra-fast fashion, тъй като използва производствен модел с малки първоначални серии, които се увеличават само при наличие на реално потребителско търсене. Според компанията именно това намалява свръхпроизводството и ограничава излишните отпадъци.

Френските власти обаче вече засилват натиска върху китайския гигант. Според информация на Le Monde, само през последните седмици компанията е получила нови санкции от френските органи за защита на потребителите, свързани с подвеждащи търговски практики и нарушения при предоставянето на екологична информация.

Анализаторите, цитирани от Wall Street Journal, смятат, че френският закон вероятно ще се превърне в модел за останалите държави от Европейския съюз. Европейската комисия вече работи по нова стратегия за устойчив текстил, която предвижда по-дълъг жизнен цикъл на продуктите, по-строги изисквания към производителите и по-голяма отговорност за управлението на текстилните отпадъци.

Това означава, че законът далеч не е насочен само срещу Shein. Всъщност той поставя началото на много по-мащабен процес – промяна в начина, по който Европа възнамерява да регулира индустрия, превърнала се в символ на свръхпотреблението.

За първи път законодателството поставя под въпрос не просто качеството на дрехите или условията на труд при производството им, а самия бизнес модел, основан на непрекъснатото създаване на ново търсене. Ако и останалите европейски държави последват примера на Франция, това може да се окаже най-сериозната регулаторна промяна в модната индустрия от десетилетия насам.