Ако си мислите, че първият му мандат е бил лош, подгответе се за Белия дом, който изоставя Украйна, подкрепя Путин и окуражава крайнодесните. Това пише Натали Точи в коментара си за вестник „Гардиън“.

Докато Доналд Тръмп се изкачва към номинацията на Републиканската партия за следващите президентски избори, има оправдано безпокойство сред европейските съюзници на САЩ около неговото завръщане в Белия дом. Почти напълно сигурно е, че през 2024 година ще видим отново Джо Байдън срещу Тръмп. Затова Европа трябва да се подготви за възможността за втори президентски мандат на милиардера.

Първият беше травмиращ за Европа, но не по въпросите на политиките. Има политическо разделение като например оттеглянето на Тръмп от ядреното споразумение с Иран. Но трансатлантическото напрежение едва ли е нещо ново: имало е моменти – като например водената от САЩ война в Ирак през 2003 г., когато разривът е бил по-дълбок, припомня Точи.

Травмата на Европа е по-скоро свързана с политиката: Тръмп беше първият американски президент, който не третираше Европа като семейство. Той видимо се чувстваше по-комфортно с авторитарни лидери като Си Дзинпин и Владимир Путин, отколкото с демократично избраните държавни и правителствени ръководители на Европа.

Антипатията на Тръмп към Европа не се е променила. Вторият път тези лоши политически вибрации вероятно ще се превърнат в много по-дълбоки пропасти. Докато първият му мандат беше хаотичен отвътре и неефективен, с чести оставки и колебания, вторият би могъл да бъде по-последователен и решителен. Вместо разнородните крила на Републиканската партия да се обединяват в тромави коалиции, Тръмп 2.0 ще бъде 100% МАГА  (Make America Great Again). Той няма да се ограничи само с неприятни туитове, пишат от "Гардиън".

Към това се прибавя и международният контекст, който е доста по-предизвикателен. Европа е дълбоко разтърсена от две войни, едната от които се води на самия континент. Нито на руската инвазия в Украйна, нито на войната в Близкия изток се вижда краят. Всъщност, възможното завръщане на Тръмп може да бъде сред причините, които карат Путин и Бенямин Нетаняху да удължават тези войни. След ноември стратегическото положение на Европа може да се окаже по-лошо от това, което имаме днес.

Какво може да означава Тръмп 2.0 за Европа? По отношение на икономиката и Близкия изток различията ще се задълбочат. Трансатлантическите отношения не бяха лесни след Закона за намаляване на инфлацията на Байдън или това, което мнозина смятат за разрешително за войната на Израел в Газа. Но с Тръмп нещата почти сигурно ще се влошат.

Вероятно е той да направи радикален обрат по отношение на Украйна, прогнозира изданието. Тръмп заплаши, че ще изостави Киев незабавно, ако не приеме "мир", сключен от Вашингтон (вероятно при условията на Москва). Сделка или не - трудно е да се предполага, че Тръмп ще запази военната помощ на САЩ за Украйна. Изоставянето на Киев вероятно ще окуражи допълнително Москва, повишавайки нивото на имперските амбиции на Кремъл в Украйна и извън нея. Ако Путин вярва, че Тръмп няма да си мръдне пръста, за да го спре, той може да се постави в позиция да се превърне в заплаха за НАТО.

Втори мандат на Тръмп също може да подкопае основите на американската демокрация. Може би фатално. С четири наказателни обвинения, които тежат върху него, Тръмп ще се изправи срещу съдебната система като допълнително ще подкопае нейната независимост. Вероятно ще изпълни заплахите си да преследва онези, които смята за предатели, като рискува да отприщи версия на маккартизма от 21 век. Започвайки оттам, откъдето е приключил през 2020-та година, Тръмп може да продължи да отслабва и без това крехкия международен ред, като започне от ООН. Демократичната зима в САЩ няма да остане ограничена между границите на Америка, а ще се отрази в целия свят, като се започне от Европа, се казва в коментара на вестника.

Това вероятно би се съчетало с риска от засилване на крайната десница, който може да се прояви още на европейските избори през юни. Популистките десни сили в Европа и днес са достатъчно лоши. И все пак Байдън в Белия дом, както и катастрофалният Брекзит - подействаха като ограничител, смекчавайки много от техните ексцесии. Малко или почти никоя от тези партии днес не призовава страните им да излязат от Европейския съюз. Когато такива като "Алтернатива за Германия" издигат идеята за референдум за напускане на ЕС, те в голяма степен биват отхвърляни. Крайно десни правителства като италианското досега са спазвали линията, както по отношение на сътрудничеството в рамките на ЕС, така и по отношение на подкрепата за Украйна. Но как биха действали такива правителства и движения, ако са окуражени от изборния триумф у дома и от Тръмп във Вашингтон? Възможно е, ако не и вероятно, маските им да паднат, пише още "Гардиън".

И така, какво можем да направим, за да се предпазим от Тръмп? По отношение на Украйна отговорът е доста ясен. Вече е направено много за намаляване на разликата между помощта, предоставяна от Вашингтон и от европейските правителства. Днес Европа дава около два пъти повече от САЩ, като се отчитат както военната, така и икономическата помощ. Това все още не е достатъчно. Европа разполага с една година, за да запълни недостига, който би възникнал, ако САЩ изоставят Киев. И това все още няма да е достатъчно. Ако целта е да се подкрепи Украйна да спечели войната, ще трябва да се увеличи производството на оръжия и боеприпаси, за да се попълнят доставките. Европа ще трябва да направи и стратегически инвестиции в безпилотни летателни апарати и сателити, да проведе повече съвместни обучения и да подобри логистичното си планиране.

Освен Украйна, последиците за отбраната вследствие на намалелия ангажимент на Вашингтон към НАТО, ще бъдат огромни, се казва в коментара на Точи. Европейците трябва да се изправят пред реалността, че техният континент е във война. Сраженията днес се водят в Украйна, но през следващите години могат да се разпространят и извън нея. Ако Европа иска да се изправи сама срещу заплахата, която представлява Путин, тя ще трябва да започне да вгражда плът в костите на европейския стълб в НАТО. Едно споразумение за отбрана между ЕС и Обединеното кралство също би се вписало в тази рамка.

Подкрепата на либералната демокрация и мултилатерализма е също толкова важна. ЕС трябва да засили условията си за върховенство на закона (а не да ги отслабва, както направи, за да спечели на своя страна Унгария на Виктор Орбан). Евросъюзът не трябва да прави отстъпки по отношение на политическите условия, които се изискват от новите държави-членки. За разлика от времето на първия мандат на Тръмп, когато Европа се отдаде на магическото мислене, че може да работи с Китай за укрепване на мултилатерализма, сега тя трябва да разчита два пъти повече на отношенията (както двустранни, така и многостранни) със съмишленици от либералните демокрации (Япония, Южна Корея, Австралия и Канада) и страните от глобалния юг в Африка, Азия и Латинска Америка. Това ще бъде трудна борба като се има предвид драматичното отслабване на доверието към Европа в очите на голяма част от света заради съучастието ѝ във войната в Газа.

Логично е Европа да направи всичко това в очакване на евентуално завръщане на Тръмп. Но тя трябва да действа независимо от това. Още по-лошо от това да не прави нищо през следващата година би било да се мъчи да реагира разединено и хаотично, ако най-лошите опасения се сбъднат. Това ще бъде използвано от Тръмп като доказателство, че изнудването му работи, се казва в заключение в коментара на Натали Точи за "Гардиън".