Гари Каспаров, руски опозиционен лидер, бивш световен шампион по шахмат пред Дмитрий Гордон

Америка сега фактически се намира в състояние на много сериозна конституционна криза, защото има Тръмп, който иска сякаш да управлява не като президент, а като владетел. А системата се съпротивлява. Но докато той контролира Конгреса, макар и с мнозинство от четири гласа, да бъде спрян е практически невъзможно, защото според Конституцията – ако гледаме член първи – управлението  е в Конгреса. И е очевидно, че Тръмп вече е навлязъл във функциите на Конгреса. Например тарифите – засега съдът не се е произнесъл. Аз мисля, че Върховният съд ще гласува против Тръмп по този въпрос, дори и консервативният, защото осмият параграф от член първи ясно казва, че всички въпроси, свързани с финансите и данъците, са в компетенцията на Конгреса. А тарифите са именно финансов и данъчен въпрос.

Ситуацията в Америка е много сложна. При това на всички е ясно, че това, което носи Тръмп, вече е извън рамките. Всеки ден става все по-зле. Той много неща дори не може да изрази. Въпросът е – здравето ли е причината, или нещо друго? Все пак Тръмп е почти на 80. Никога не се е отличавал с особена яснота на мисълта – не е бил Цицерон, говореше просто и директно, с доста ограничен речников запас. Сега обаче възрастта и натоварванията от последните десет години активна политика си казват думата. Видимо е, че той бързо губи контрол. Силно нездрав човек е.

Но докато контролира партията, републиканците се страхуват да кажат каквото и да било. Днес още един републиканец – Маккол, когото добре познаваме – обяви, че няма да се кандидатира отново, тоест се оттегля. Това вече е вторият силно проукраински политик от Републиканската партия, който отказва да се кандидатира. И вижте какво се получава – Америка, където Байдън едва диша, а сега и Тръмп върви по същия път. Ужас. И както често става – действията предизвикват противодействие. Историята сякаш се подиграва: републиканците толкова говореха за здравето на Байдън, а сега се правят, че проблеми с Тръмп няма. Проблеми има. Разликата е, че Байдън беше тих – подписваше документи, дали той, дали автопенът, дали хората около него. А при Тръмп неговите публикации в социалните мрежи определят американската политика. И е видно, че всичко това се прави от самия Тръмп.

Днес Държавният департамент просто следва инструкции. Може би Тръмп се вслушва в някакви съвети, но като цяло всичко върви по коловоза, който той начертава. Независимо колко нелогични или неадекватни са изискванията му. Показателно е, че днес на практика не съществува Съветът за национална сигурност. Той е подчинен на Рубио, но фактически не работи. А този съвет беше буфер между Държавния департамент и президента. Ръководителят му беше в Белия дом и създаваше здрава конкуренция на идеи, което даваше възможност на президента да взема решения, изхождайки от различни предложения. Днес никакъв анализ не се прави. Тръмп казва нещо и всичко се подрежда според него – колкото и нелогично да е.

Путин, разбира се, се подиграва на Тръмп пред очите на целия свят. И не може американската демокрация и американският истаблишмънт да гледат равнодушно. В нормална ситуация САЩ трябва да ударят по рогата на Путин. Но Тръмп не го прави. Той все отлага решителните действия. И тук идва въпросът: обича ли Тръмп Путин, или го страх е от него? Или и го обича, и се страхува? Ако се страхува – защо?

Очевидно е, че има сериозни причини за такова поведение. Отношението му към Путин по нищо не прилича на отношението му към когото и да било друг. Вътрешна или външна политика – Тръмп е готов да се нахвърли на всеки, да се скара на всеки. Дори към диктатори като Си Дзинпин и Ким Чен Ун е по-внимателен, но пак ги критикува понякога. Към европейските и американските политици няма никакви задръжки.

Освен това към Си Дзинпин, например, той поне е предприемал действия – въвеждал тарифи срещу Китай, после ги отменял, после пак въвеждал. Тоест винаги след изказванията му имаше някакви действия. С Русия и Путин такова нещо няма. В случая с Путин Тръмп се държи абсолютно нелогично – сякаш го подменят. От силния и агресивен лидер изведнъж се превръща в овчица, която търси начин да се измъкне.

Това може да е психологическа зависимост – Путин е като главатар на кварталната банда, а Тръмп остава на нивото на петокласник. Може да има и по-сериозни, критични обстоятелства, свързани с това, че Тръмп все пак има някаква история с КГБ.

Все пак, връщайки се към 1987 година – първото посещение на Тръмп в Москва. Мултимилионер, гуляйджия, с чешка съпруга. Не знаем колко успешен е бил разговорът, но съм убеден, че такъв е имало. Невъзможно е да си представим, че КГБ през 1987 г. не е опитал да го вербува. Опитал е, разбира се. Те са длъжни да го направят – това е част от професионалните им качества. И е ясно, че хотелът „Интурист“ е играл роля в тази история.