Огнян Минчев*

Събитията, развиващи се буквално часове след влизането в сила на споразумението за прекратяване на войната в Газа, дават основания да се зададат няколко въпроса - най-малкото от хора като мен, които нямат претенции за конкретна експертиза в региона на Близкия изток. 

Първо, упълномощаването на Хамас "да се грижи за реда" в Газа "за известен период" не е ли в разрез с декларираната необходимост ислямистката терористична организация да предаде оръжието си и да напусне Газа като част от втория етап на мирното урегулиране? Колко дълъг може да бъде "известният период" и кога Хамас ще трябва да напусне Газа? Кой ще принуди Хамас да напусне?

Второ, незабавното избухване на сражения между Хамас и въоръжени групировки на местни кланове не е ли стъпка към изостряне на гражданския конфликт и разгарянето на гражданска война в Газа, чието развитие може да бъде манипулирано в посока ескалация или - обратно - към "студен мир" от заинтересовани сили във и извън региона? 

Трето, ще поеме ли някой отговорност за поставяне на смислена граница между това, което представлява военната, политическата и организационната структура на Хамас от една страна, и общността на обикновените палестинци от друга. По време на продължителните военни действия Хамас действаше с обичайната подлост и безмилостност на ислямистки бандити към собствените си сънародници. Палестински цивилни - жени, деца и старци - бяха системно използвани за жив щит пред военните подразделения на ислямистите. Терористичните бойни съединения се криеха обикновено в джамии, училища болници или обикновени  жилищни сгради. Целта - както обикновено - бе да се предизвикат максимални цивилни жертви, които да се използват за пропагандно оръжие на ислямистите. Хуманитарната помощ постъпваше под контрола на Хамас и зависими от нея международни (включително на ООН) структури, доставките бяха подлагани на мащабни грабежи и корупция - вместо да бъдат раздавани, терористите продаваха помощите на пазара. Гладът също бе предизвикван и използван като пропагандно оръжие. Определена част от населението на Газа е интегрирано в структурите на Хамас - останалите палестинци в анклава са просто жертва на терористите. Как ще бъдат разграничени двете общности и кой ще направи разграничението?

Четвърто. Цялостното разрешаване на конфликта е невъзможно без реализиране на проекта за две държави - Израел и Палестина. Но коя е държавотворната сила сред палестинската общност - било в Газа, било на Западния бряг? Аз съм бил в Рамала - столицата на Западния бряг - и съм разговарял с представители на администрацията. Управлението на Абу Мазен (Ал Фатах) е всеобщо оценявано като слабо, безпомощно и свръхкорумпирано. След 2006г. Хамас бяха доста по-популярни сред палестинците, отколкото остатъците на ООП и Махмуд Абас (Абу Мазен). Сигурно е така и до днес. Има ли трета възможност за политическо представителство на палестинците и какъв би бил нейният държавотворен потенциал в една социална структура на кланово-патриархална йерархия, където традиционната власт върви ръка за ръка с организиран бандитизъм и ислямизъм? Нека припомним, че именно тази властова структура на палестинското политическо представителство доведе до гражданска война в Ливан и до отстраняване на главната квартира на ООП от Тунис.

Големият брой цивилни жертви на войната в Газа накърниха международната легитимност на израелската позиция в конфликта и засилиха подкрепата за палестинците - особено сред леви политически и граждански кръгове на Запад. Но това логично означава и по-висока отговорност на международните институции и политически лидери за урегулиране на палестинския въпрос в Близкия изток. Кога арабските лидери ще поемат своята отговорност за разрешаване на палестинския проблем? Илюзорно е да се мисли, че следващите етапи от реализацията на мирната инициатива на Тръмп могат да се реализират само под натиск на Вашингтон.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg