Христо Марков

            Не съм особено активен напоследък, не следя скрупульозно новините за политическия ландшафт, но ми прави впечатление, че сякаш лидерът на „Да, България” Христо Иванов се покри след изборите. Това е доста странно, защото партията му взе сравнително добър резултат на последните избори, независимо че не достигна 4%, но пък бе доста близо до тях. Веднага след изборите Христо Иванов 

сякаш се стопи,

 вече го няма никакъв в медиите, не се чува нищо за активността на партията му. Питах дори котето си Пухи за него, но и животинката няма информация за новата партия.

            Има вероятност да се е обидил на целия народ като Иван Костов, който през 2001 год. каза, че ще стои на едно място като репер, докато народът не го разбере и не са върне при него. Да, но политиката не е медитация и не се случи, после Костов проговори, но вече бе безвъзвратно късно. Сега не ми се вярва Иванов да не се е  поучил от горчивия опит на бившия лидер на ДСБ.

            Аз отидох на презентирането на новата партия в Пловдив, също изпълнен с надежди за нещо ново и  различно, надявах се да видя учредяването на силна дясна партия. Но … Още тогава изразих в няколко материала огромните си резерви, що се отнася до политическия профил на новата амбициозна формация. И съмнениета ми бяха породени най-напред от идеологическата платформа – не може една партия, която има за цел да спечели симпатиите на голям брой граждани да има като основен лайтмотив „съдебната реформа, преди всичко промяната в прокуратурата и корупцията”. За това е нужно да имаш могъщ електорален масив, който да е наясно с промяната на Конституцията, за изцяло нова Конституция, защото всичко опира до там. Започна това да се повтаря във всички срещи с хората, но никой не сочеше реални и конкретни мерки за това, докато се стигна до реалното обезсмисляне,  тези думи така и останаха без реално съдържание през цялата кампания. И още в Пловдив това пролича, че ще бъде 

поредният инженерингов проект

 Не ми е ясно и досега каква беше основната свръхзадача на екипа на Иванов. Като рефлекторен идеологически гуру се представяше някаква дама Цонева, на която и викали „Леля Цона”, която била нейде от Делиормана и както се видя по-късно „визията и” не надхвърли делиорманските представи за демокрация. Направо да се чуди човек защо при толкова интелигентни хора в „Да, България” се опряха на интелектуалните възможности на Цонева, може би защото е землячка на Иво Прокопиев, но както се видя по-късно прекалено са ниски интелектуалните прагове на тази дама и не успя да добута новата формация до присъствие в Народното събрание.

            И все пак не получи отговор десният избирател защо новия партиен лидер Христо Иванов отказа коалиция с ДСБ или с Реформаторския блок? Защо? Дори когато не получи зелена светлина за самостоятелно участие той предпочете да направи коалицията с неопределената ДЕОС, вместо естествения си кръг от партии. Все пак единствените му люти фенове във времето когато той бе министър останаха ДСБ /изцяло/ и РБ /частично/, впоследствие се оказаха излишни. Да се надяваш, че ще намалеят твоите квоти в листите е игра с огъня, защото се видя, че алтернативата е въобще невлизането, както и стана. При това имаше очевадни податки, че кадровата банка на партията е слаба и неефективна – в крайна сметка се оказа, че най-ценните кадри са самият Христо Иванов и Цонева, защото те единствени водеха две листи. Коалицията с някоя от двете формации им осигуряваше сигурно влизане в парламента и даваше хоризонт за развитие на проекта, за участие в изпълнителната власт дори за ефективна реформа в съдебната власт. Защото 

имаше нещо перверзно в програмата

 на Иванов и Цонева за „реформиране на съдебната власт” – надуваха йерихонски тръби само ако стане дума за Цацаров, но в крайна сметка делата се решават от съда, а там нещата не са по-чисти. Например миналата седмица окончателно бе оправдан Алексей Петров/Трактора/, провали се и знаковото дело Октопод, замълча се, че се искаше предсрочно да бъдат пуснати две лица от Наглите. Тези теми също са проблем на съдебната реформа, а всичко се завъртя около прокуратурата, сега около избора на нов ВСС. Поначало правораздаването е проблем на Конституцията, на една изцяло нова философия на системното недоверие в справедливостта.

            На 23 май /денят, в който бе убит символът на борбата срещу мафията Джовани Фалконе/ в София бе организиран Поход за съдебна реформа, дойдоха изненадващо много хора около 5 000 души, но отново го нямаше Христо Иванов. Усилено се говори, че дни преди това той е отишъл при организатори от Правосъдие за всеки и ултимативно е поискал да държи реч на самия протест. Естествено са му отказали, защото шествието е гражданско и наистина там нямаше нито един политик, но новия лидер Иванов се обидил тежко и въобще предпочел да липсва. Някак си е естествено при тази ситуация недоволството у актива на новата партия от поредицата неуспехи и странния подход към основните послания на „Да, България”.

            Депутати от Реформаторския блок ми разказваха следното. През януари правят среща с Христо Иванов, защото още не са наясно накъде да се ориентират. Първото обаче, което чуват от новия лидер е ултимативното: 

„Забравете темата антикомунизъм”

 На въпроса това означава ли, че няма да се говори и срещу Русия той небрежно подхвърля: „Разбирайте го , както искате”.

            И ми се струва, че тези две реплики на Иванов обясняват неуспеха на партията му на парламентарните избори, както и многократно повтаряното от него и лицата на формацията: „Няма ляво и дясно и ние сме такива.” В същото време в България се очертаваше все по-крайна левица, докато десните са разпадаха. Темата Русия и антикомунизъм постепенно се игнорираха и съвсем не се учудвам на резултата, който в крайна сметка легитимира една залязла партия и делегитимира многобройните десни партии.