Украинския проблем в Донбас и Крим налага той да се решава в един по-друг формат с участието на САЩ

Търсейки врага извън Русия, Путин иска или да повиши собствения си рейтинг, или да изпита търпението на новата американска администрация, казва пред Faktor.bg  първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел

Интервю на Мая Георгиева

-  Ген. Събев, Русия  струпа войски на границата с Украйна, въпреки наложените санкции и остра реакция на международната общност. Не подцениха ли ЕС, САЩ и НАТО проблема с Путин и Кремъл?

-  Ситуацията на границата между Украйна и Русия наближава точката на кипене, от която най-вероятно могат да заговорят и оръжията. Този сценарий е крайно нежелателно да се случи. Дипломатическата офанзива, която беше предприети от началото на април както от САЩ, така и НАТО и ЕС, очевидно няма индикации към този момент да дава така желаните резултати. Още повече след  санкции преди дни, които администрацията на президента Байдън  наложи над Русия  и решението за изгонването на 10 руски дипломати, напрежението между САЩ и Русия започна да ескалира. Очевидно при тази ситуация Русия може да втвърди отношенията си с Вашингтон и да продължи да държи на североизточните, югоизточни и южни граници на Украйна значителна военна сила. 

-  Доста скептици не вярват, че Русия дрънка оръжие на границата с Украйна, каква е реалната ситуация?

-  За невярващите по отношение на военната заплаха към Украйна от страна на Кремъл в този момент, ще  цитирам някои цифри. Днес на североизточните и източни граници на Русия има 3 войскови групировки, които по последни данни са с военен състав от 110 000 души. Тези групировки разполагат със  значителен брой бойна техника – около 1110 танка, 2600 бойни машини в пехотата, 1100 артилерийски единици, около 360 реактивни системи за залпов огън, също така около 18 мобилни системи ракети „Искандер М“. Авиационната сила на Русия по границата на Украйна днес наброява около 330 бойни самолета и 230 вертолета. По същество това са две общовойскови армии на Южния военен окръг – 49-а, 8-ма армии и 4-а ВВС и ПВО армия, също от  Южния военен окръг, както и една групировка от Западния военен окръг, която е на границата на североизточна Украйна. Отделно от това, усилена е и военната сила на Кримския полуостров, където е разположен 22-ри армейски корпус на руската армия, като неговата численост достигна 42 000 души, тоест тя беше усилена с около 10 000 души. От 10 дни Русия провежда  учения с войските си, които са във висока степен на готовност и при вземане на решение от Кремъл за инвазия или организиране на определена провокация в Донбас, Русия може да нахлуе в Украйна от различни посоки. Разбира се тази ситуация има за цел да предизвика така наречената „стратегическа парализа“ в украинското ръководство – тоест, поставено под заплаха от няколко направления, украинското ръководство да се чуди какво решение да вземе. Но същевременно трябва да посочим, че украинските въоръжени сили днес са значително по-многобройни,  много по-подготвени и по-добре оборудвани в сравнение с периода от 2014 година. 

При тази ситуация САЩ отправиха много сериозно послание към руското ръководство - че една инвазия ще има сериозни последици за Русия. И действително вземането на решение за нахлуване в Украйна може да постави Русия изцяло в изолация, а руските войски да понесат значителни загуби, независимо от това, че могат да навлязат в украинска територия и дори да завземат градовете Харков и Мариопул. Но всичко това ще има и тежки политически последствия. 

-  Украинският президент Володимир Зеленски изрази желание да проведе разговор с Владимир Путин заради ескалиращото напрежение, но мълчанието на Кремъл е желязно? Как разчитате поведението на руския президент?

-  Знакът, който дава Путин с отхвърлянето на поканата на президента Зеленски за телефонен разговор с цел да бъде деескалирано напрежението в отношенията между Киев и Москва, говори, че Путин започва една доста опасна игра на нерви. Той не само не отговаря на Зеленски, но засега не е дал и отговор на Байдън дали е съгласен да се срещнат в близките един-два месеца, за да обсъдят всички спорни въпроси и напрежения, които съществуват както между САЩ и Русия, така и между Украйна и Русия. В тази ситуация най-вероятно като минимална цел на Русия е да продължи този конфликт да тлее, да държи, така да се каже, в шах украинското ръководство, и в крайна сметка, в определена ситуация, двете така наречени Донецка и Луганска републики да бъдат откъснати от Украйна и присъединени към Руската федерация. Още повече, че половината от населението там вече е получило руски паспорти. В същото време е очевидно, че Украйна започва доста да се изнервя поради това, че повече от 7 години няма пълен контрол над значителна част от източната си граница с Русия, няма полезен ход и за Крим.  Това показва, че решението на украинския проблем в Донбас и Крим по всяка вероятност налага един по-друг формат с участието на САЩ. Защото засега нито Минските споразумения, нито Нормандският вариант, нито работата на Тристранната контактна група дават траен резултат. Видно е, че международната общност трябва да се намеси по-решително, да притисне Русия за  преговори, за да се вземе трайно решение, което може да успокои цялата ситуация и стабилизира сигурността в този регион. 

-  Кремъл не спира да твърди, че действията им са продиктувани от опитите на САЩ и Запада, по думите на Лавров, да „подхранват милитаризма“ в Киев? Какво цели Путин, търсейки врага навън?

-  Внушенията за заплахата от Запада и милитаризацията на Украйна се използват главно за вътрешно-политически цели в Русия, за мобилизация на хората в Руската федерация и още повече за издигане на рейтинга на Путин, поради това, че през септември предстоят парламентарни избори, а подкрепата за партията му „Единна Русия“ намалява, както намалява и личният му рейтинг. Очевидно може да има една такава цел. Особено, ако се стигне до положение, двете отцепнически  „републики“ да бъдат присъединени към Руската федерация. Това неминуемо ще предизвика патриотичен взрив в Русия, силна подкрепа на неговата партия вдигане на рейтинга на президента. 
Разбира се,  с това поведение Путин вероятно би иска да изпита и търпението на новата американска администрация, която обаче не се колебае да отговаря адекватно на тези предизвикателства и провокации, включително да налага санкции както за намесата на Русия в изборите през 2020 година в САЩ, така и заради кибератаките, които очевидно руски субекти и организации извършват в САЩ, макар Кремъл методично да отрича за подобни намеси. Путин, колкото и твърдо да се държи, обаче се намира в твърде деликатна ситуация и аз не съм сигурен, че може да вземе крайното решение за инвазия в Украйна.

-  По думите на шефа на ЦРУ Уилям Бърн действията на Русия могат да доведат до ограничена инвазия, докато външният министър на Украйна изрази опасения, че Русия заплашва страната с унищожение. Какви са според вас възможните сценарии за развръзка на кризата между?

-  Могат да бъдат очертани три правдоподобни сценария. Най-лекият е по дипломатически път да се понижи нивото на ескалация и чрез преговори да се търси трайно решение на конфликта. Малко по-тежкият сценарий е една ограничена инвазия, каквато редица експерти предвиждат, особено ако се организира руска провокация в Донбас и Украйна се поддаде на нея, и започне с изтласкване на сепаратистките сили по-навътре в Донецка и Луганска „републики“. Това може да даде нужния повод Путин да предприеме една ограничена инвазия. Разбира се най-тежкият сценарий е, ако се разрази конфликт, който да започне да се разширява, като Русия може да се опита да търси крайно решение. Между другото имаше отправени такива заплахи от представители на президентската администрация – при една Сребреница в Донбас, както те представят екстремната ситуация, тоест подлагане на геноцид на руското население, каквито намерения се приписват на ръководството на Украйна, тогава вече може да се постави под въпрос съществуването на Украйна. Тоест, да се стигне до една широкомащабна инвазия, крайният резултат от която засега не може да се предвиди напълно. Но аз бих казал, че този сценарий е твърде опасен за Русия, защото навлизането по-дълбоко в украинска територия, ще създаде такава съпротива, че руските войски ще се чудят как да оцелеят в такава ситуация. Защото, както вече обясних, украинската армия е значително по-подготвена, даже е снабдена със съвременни противотанкови системи от САЩ, има и английски и американски инструктори, тоест, може да окаже решителна съпротива и украинското ръководство много ясно изрази тази решимост. Но този сценарий се счита за много малко вероятен, поради тежката политическа цена за Русия. Разбира се украинските сили трябва да бъдат много внимателни в тази ескалираща ситуация. Най-важното е да не се поддават на провокации, защото точно това търси Русия в този момент. Все пак се надявам, че разумът ще надделее в руското ръководство и няма да се стигне до най-тежкия сценарий за инвазия. В противен случай ще последва една решителна международна реакция, която ще има трайни неблагоприятни  последици за Русия и за самия руски президент. 

-  Русия започна военни учения  в Черно море, превръща ли се и този регион в територия на руската експанзия?

-  Напрежението в Черно море също нараства. В последните дни от Каспийско море бяха прехвърлени, под формата на учение, около 12 кораба в Черно море, от които 8 десантни и всички преминаха на подчинение на Черноморския флот на Русия. Всеки средно грамотен човек знае, че десантни кораби се използват само при инвазия, за стоварване на десанти. Дали това може да е подготовка за десант в района на Одеса, можем само да гадаем. Но подобен сценарий не трябва да се изключва. Тези учения, които се провеждат в Черно море, имат и за цел да изпреварят евентуални действия на НАТО и САЩ в този регион. Но ученията на руските войски в Крим принудиха Украйна да проведе едно отбранително учение за възпиране на руската агресия от  тази посока.  Тези военни учения и  руските сили, които са съсредоточени в Крим, имат определен настъпателен потенциал, който не трябва да се игнорира от никого. 

-  Не закъсня ли реакцията на управляващите в България по отношение на кризата Русия-Украйна и това което се случва в Черноморския регион, особено след като Кремъл обяви, че ще затвори част от Черно море за 6 месеца,  каква трябва да бъде позицията им според?

-  Аз лично очаквах по-ранна реакция от страна на нашето правителство. Но България се присъедини към колективната позиция на НАТО за ескалацията на напрежението от Русия по границите на Украйна и в Донбас. В нея бе изразена пълна подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и обвинена руската страна за военната ескалация и заплахите към Украйна. Прибалтийските републики и Румъния, обаче, реагираха преди НАТО. Турция също реагира и макар да не взе страна, предложи да се търси решение на масата на преговорите. Затова мисля, че е крайно време България самостоятелно да реагира по-решително на ескалацията на напрежението от страна на Русия в нашия регион. Колебания в защита на националната ни сигурност не трябва да има, както такава няма в съседните ни съюзни държави.