Интервю на Мая Георгиева

- Ген. Събев, във вторник вечерта МВнР сложи край на загадката, като обясни, че наистина руски военен самолет е преминал вечерта на 22 срещу 23 октомври през българското въздушно пространство, пренасяйки ракетно-зенитен дивизион С-400 за Сърбия, но това е станало съгласно българското законодателство. Може ли тези действия на Москва да бъдат възприети като прецедент, който има отношение към националната ни сигурност?

- Това, което се изпълни с развръщането на руския комплекс С-400 и зенитния ракетно-артилерийски комплекс „Панцир“ е свързано с  учение в Сърбия, което е планирано. Има строго установени процедури за такива особени международни полети. Русия е поискала 5 дни преди прелитането съответно разрешение от нашата страна. След като България е разрешила този полет, значи е имала много надлежна информация с каква цел е полетът, какво се пренася. Има и съответно запитване към сръбската страна – действително ли очакват такъв полет. И след съгласуване с Министерство на отбраната и и Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е дадено разрешение. Това значи, че нищо не е предизвикало някаква особено безпокойство, което да даде основание на нашата страна да откаже такова разрешение. 

Но по отношение на геополитическите импликации, наистина може да се разсъждава в тази насока, тъй  като показва, че Русия, след като е развърнала комплекса С-400 в Сърбия, може да повтори тези свои действия. Самата система С-400 е фактически стратегическо отбранително средство. Тук може да се разсъждава, че разполагането на едно такова средство в Сърбия, вече променя обстановката, тъй като неговият обсег на наблюдение и евентуално въздействие е твърде голям – до 400 км. при много големи височини. Нещо повече, от сръбска страна също имаше изявления, че тези учения ще станат рутинни всяка година между Русия и Сърбия. Трябва да припомним, че сега в Сърбия се реализира фактически вторият, завършващ етап на това учение, като първият беше през август-септември на полигон в Руската Федерация. 

- Знаели ли са българските институции точно какво е било съдържанието на пренасяния военен товар и дали комплексът С-400 наистина е върнат  в Русия, както беше по план?

-  Сигурно е имало информация какво се пренася с тези полети. Има постъпила информация, че с обратни полети тази система и целият личен състав са върнати обратно в Русия. Това действително потвърждава, че нашето МВнР не е имало основания да откаже тези полети. Основание за отказване на полет се прави тогава, когато дадена страна има солидни аргументи да го направи. Имало е и такива случаи. 

- Какъв риск за България и НАТО обаче се крие, ако този военен комплекс С-400 остане на територията на Сърбия?

- Ако Сърбия отговори на евентуално искане на Русия да разположи такава противовъздушна база на нейна територия, така че да се създаде една зона за възпрепятстване на достъпа на въздушното пространство с радиус от 400 км при едни по-обтегнати отношения с Русия, това вече не е само проблем на България, но е и проблем на НАТО. В случай, че България има информация, че Русия пренася такава система, с цел създаването на такава база, тогава имаме пълно основание да откажем прелитането. 

- Подобни действия на Русия предизвикват безпокойство у някои членки на НАТО, възприемайки ги като провокация. Смятате ли, че при този случай са отчетени стратегическите интереси на България и на Алианса като цяло?

- В действителност такава една система с голям обсег на действие касае няколко страни членки на НАТО в региона, освен България – Румъния, Унгария, Хърватска, Албания, Македония. И това би трябвало да буди особено безпокойство както в посочените вече страни, така и в Алианса като цяло. Но има една особеност – ако системата С-400 бъде приета като въоръжение от Сърбия в програма за модернизация на нейната система за противовъздушна отбрана, аргументите не са толкова силно да се отказват полети за нейното транспортиране, защото това е право на всяка една страна. Както например България, Румъния и Хърватия имат програми за превъоръжаване  със самолетите Ф-16 и това е тяхно суверенно право, такова право се полага и на Сърбия. Но въпросът е чувствителен, тъй като всички околни страни на Сърбия не разполагат с такъв комплекс. И ако Сърбия има амбициите да контролира въздушното пространство в обсег от 400 км - това вече действително трябва да буди безпокойство и да се предприемат ответни мерки. От друга страна, ако Русия действително постигне споразумение със Сърбия за разполагането на руска противовъздушна база на нейна територия – тогава вече въпросът става много сложен и действително трябва да се възпрепятства осъществяването на подобен проект по всички възможни начини.

- В по-далечна перспектива има ли опасност от реализирането на подобен сценарии?

- Има основание за подобни съмнения. Но тези въпроси трябва да се съгласуват, след като има надлежна разузнавателна информация за намеренията на Русия евентуално да създаде своя противовъздушна база на територията на Сърбия. Тогава вече трябва да има единна политика и единно решение на всички страни членки на НАТО в региона. Действително Русия изпраща определени сигнали към НАТО, че тя има в лицето на Сърбия един сигурен съюзник, който съответно в една по-сериозна критична международна ситуация, може да разреши на нейна територия да бъде разположена такава база. Още повече, че в Ниш вече има руски-сръбски хуманитарен център – за такъв се води, но най-вероятно това е първа руска база за разузнаване в региона. Естествено интересът на Русия, който тя не крие, е да възстанови и дори да разшири влиянието си на Балканите, което загуби в края на Студената война. Тя предприе и определени действия в тази посока – да си спомним опита за преврат в Черна Гора, намесата в Северна Македония по отношение на последния етап от процедурата й за членство в НАТО. Има определени геополитически импликации в тези действия на Русия, затова трябва да им бъде даден отпор както от страните в региона, така и от НАТО.

- Не стана много ясна позицията на съюзниците ни в НАТО по отношение на тази операция на Русия в Сърбия, адекватна ли беше тя? 

- Най-вероятно България е информирала НАТО, тъй като Алианса излезе с позиция, че не възразява на такова учение в  Сърбия. Че това е нейно суверенно право да провежда учения с други държави. НАТО не се е противопоставило, проявило е разбиране към това сътрудничество, което Сърбия развива с Русия, още повече, че Сърбия се води партньор на НАТО.

- Но Русия явно се възползва от толерантното отношение на Алианса при такива ситуации, за да прокарва агресивната си политика на Балканите?

- Да и това е в съответствие с експанзионистичния характер на външната политика на Русия през последните 5.-6 години, която тя не крие. По този начин тя се стреми да реализира своите външно-икономически интереси и влияние. Това, което трябва да буди сериозно безпокойство за страните в региона, е засилването на военната мощ на Русия и изграждането на такива зони за ограничаване на достъпа по въздух и по море за сили на Алианса в този регион. В момента тя контролира Прибалтийския и Черноморския регион с разполагането на такива средства. Това трябва да бъде на вниманието на всички източноевропейски съюзни държави и НАТО като организация, и да се вземат съответните мерки. Аз съм подчертавал не веднъж, че крайно време е да се премине от адаптирано към засилено предно присъствие в региона, особено в Черно море, включително с развръщането на военна  инфраструктура на Алианса, тъй като възможностите и на България, и на Румъния не позволят изграждането на един респектиращ, възпиращ потенциал спрямо Русия.