Ипотечните кредити растат с 19,2%, което е най-високият темп на растеж от над 14 г. насам. Това би трябвало да е червена лампа за регулатора (БНБ). Още повече че високият растеж на ипотеките преди десетилетие и половина не завърши добре – след бума на ипотеките последва бум на лошите кредити.
БНБ също предупреждава, че тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите и съветва банките “да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност”. Явно обаче банките не се съобразяват с тези съвети. Което е логично – не е работа на банките да управляват макроикономически и системни рискове. Това е работа на БНБ.
Прекалено висок растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация. Имаме такъв пример през 2007-2008 г., когато инфлацията в България беше изключително висока, докато в еврозоната беше ниска. По онова време точно бързият растеж на кредитирането в България помпаше инфлацията.
Прави впечатление, че кредитирането не е равномерно. Кредитите за бизнеса растат едва с около 7%, докато потребителските кредити се увеличават с близо 11%, а ипотечните кредити растат с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за домакинствата и отпускат по-малко кредити за реалната икономика. Обаче по този начин се помпа еднократно потреблението, а инвестициите остават на заден план.
Още от Бизнес
Промишленото производство у нас нарасна през юни, но бележи спад спрямо 2025 г.
Най-съществен ръст през юни спрямо предходния месец е отчетен при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. Но в добивната промишленост е регистриран сериозен спад от 10,8%, отчита НСИ.
Енергийният министър: Договорът с "Боташ" е конфиденциален, няма да бъде публикуван
Ива Петрова подчерта, че страната разполага с достатъчно мощности, които могат да покрият потреблението независимо от критичната ситуация с нивото на Дунав
Брюксел е изправен пред нова търговска битка с Китай
Сега проблемът е, че новият канал за навлизане на китайски стоки ще минава през Турция и Мароков, където Пекин хвърля огромни инвестиции, за да заобикаля европейските бариери