Ипотечните кредити растат с 19,2%, което е най-високият темп на растеж от над 14 г. насам. Това би трябвало да е червена лампа за регулатора (БНБ). Още повече че високият растеж на ипотеките преди десетилетие и половина не завърши добре – след бума на ипотеките последва бум на лошите кредити.

БНБ също предупреждава, че тенденцията на вдигане на лихвите ще влоши финансовото състояние на кредитополучателите и съветва банките “да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност”. Явно обаче банките не се съобразяват с тези съвети. Което е логично – не е работа на банките да управляват макроикономически и системни рискове. Това е работа на БНБ.

Прекалено висок растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация. Имаме такъв пример през 2007-2008 г., когато инфлацията в България беше изключително висока, докато в еврозоната беше ниска. По онова време точно бързият растеж на кредитирането в България помпаше инфлацията.

Прави впечатление, че кредитирането не е равномерно. Кредитите за бизнеса растат едва с около 7%, докато потребителските кредити се увеличават с близо 11%, а ипотечните кредити растат с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за домакинствата и отпускат по-малко кредити за реалната икономика. Обаче по този начин се помпа еднократно потреблението, а инвестициите остават на заден план.