Ще повлияе ли енергийният преход на цените у нас и може ли споразумението между властта и протестиращите да не доведе до високи социална и потребителска цени? Има прогнози за скок в цената на електрическата енергия у нас през следващата година. Той ще се равнява на 10%, но ще е следствие на спекулации на пазара. Темата коментира в ефира на Нова ТВ икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
Плавният преход предвижда централите на въглища да са като студен резерв за електроенергия и да се включат при нужда, например зимата, обясни Ангелов. По думите му идеята е те да не са основен източник на енергия, но да работят още 10-15 години.
Винаги е трудно при преход. Цените на тока в момента са много по-ниски и няма нужда въглищните централи да работят на максимум. Миналата година те работиха на 100%, но ситуацията беше различна. Сега трябва да бъдат като студен резерв, да станат балансьор на системата, но няма да работят вече на 100%. Идеята е те да не са основен източник на енергия, но да работят още 10-15 години. И в този преход има много плаващи фактори, които трябва да регулираме, обясни икономистът.
По думите му ние има 50% повече мощности от необходимите за производство на електроенергия, затова няма нужда да внасяме. Ние внасяме малко, но изнасяме много повече, когато цената е по-изгодна. Структурно ние сме износител, затова въглищните централи не можем да ги натоварим максимално, когато няма къде да реализираме произведения от тях ток. В същото време Чаира се развали, а там предишните години се съхраняваше произведения евтин ток, за да го продаваме по-скъпо, посочи Ангелов.
Той подчерта, че вятърът, газът и соларите са причина да бъдат „смачкани“ въглищните централи.
Всички в България изграждат солари, но не се изграждат вятърни централи, защото стъпката за инвестиции е по-трудна. (…) А сега, когато свършат дългосрочните договори с т.нар. американски централи, трябва да бъде създаден друг механизъм по отношение на производството на ток от въглищните централи, изтъкна отново икономистът.
Фактор
Плавният преход предвижда централите на въглища да са като студен резерв за електроенергия и да се включат при нужда, например зимата, обясни Ангелов. По думите му идеята е те да не са основен източник на енергия, но да работят още 10-15 години.
Винаги е трудно при преход. Цените на тока в момента са много по-ниски и няма нужда въглищните централи да работят на максимум. Миналата година те работиха на 100%, но ситуацията беше различна. Сега трябва да бъдат като студен резерв, да станат балансьор на системата, но няма да работят вече на 100%. Идеята е те да не са основен източник на енергия, но да работят още 10-15 години. И в този преход има много плаващи фактори, които трябва да регулираме, обясни икономистът.
По думите му ние има 50% повече мощности от необходимите за производство на електроенергия, затова няма нужда да внасяме. Ние внасяме малко, но изнасяме много повече, когато цената е по-изгодна. Структурно ние сме износител, затова въглищните централи не можем да ги натоварим максимално, когато няма къде да реализираме произведения от тях ток. В същото време Чаира се развали, а там предишните години се съхраняваше произведения евтин ток, за да го продаваме по-скъпо, посочи Ангелов.
Той подчерта, че вятърът, газът и соларите са причина да бъдат „смачкани“ въглищните централи.
Всички в България изграждат солари, но не се изграждат вятърни централи, защото стъпката за инвестиции е по-трудна. (…) А сега, когато свършат дългосрочните договори с т.нар. американски централи, трябва да бъде създаден друг механизъм по отношение на производството на ток от въглищните централи, изтъкна отново икономистът.
Още от Бизнес
Милиарди са потънали в БДЖ, вместо за ремонти и реформи
17 от сключените през годините договори са обект на проверки от Европейската прокуратура, на която транспортното министерство активно съдейства
Георги Ангелов разчете актуални данни за пазара на труда у нас
Ние сме на второ място след Румъния по дял на младежите, които нито работят, нито учат - 13,8%, изтъква икономистът
Спешна рокада в „Булгаргаз“: Георги Татарски поема кормилото на затъналото в дългове дружество
Решението е взето от редуцирания състав на борда, в който влизат още Велислав Йонев и Михаил Милков.