„Президентът, може да се каже, че направи опит за равносметка на своята работа. По-скоро обаче трябва да говорим за един голям и повтарящ се от началото на политическия преход проблем - за разбирането каква е работата на държавния глава. Той, според българската конституция, се намира в много противоречива ситуация. От една страна – конституционният регламент да бъде обект на пряк избор, а от друга, че основният периметър на правомощия влиза в противоречие с огромния електорален и политически потенциал на избора на кандидата. Това противоречие е заложено още с приемането на основния закон. От самото начало на президентската институция свикнахме едно от основните правомощия на държавния глава да бъде правото на обръщение, на политическа оценка и на рекапитулация на това, което се случва в държавата. Този подход стана характерен още при д-р Желю Желев, беше разгърнат особено ярко при Петър Стоянов и при Георги Първанов, който дори се самонатовари с етикета „социален президент“ – нещо, което дори не се вписва и в конституционната хипотеза за институцията. Румен Радев е продължител на тази конституционно предопределена президентска практика“, Това заяви пред Faktor.bg водещият на предаването "Свободна зона" Георги Коритаров по повод пресконференцията на Румен Радев за третата година от мандата му.  

„Бих потърсил две други направления, които са особено важни и са обект на сериозен анализ. Първото е констатацията на Румен Радев, че институциите в България непрекъснато губят обществено доверие, че се изчерпва и изхабяват и трябва смяна на модела. Веднага възниква въпросът –

на кой модел и чрез каква технология

се иска неговата промяна, не се ли говори за нещо, което доразвива или припокрива констатациите на сдружение „Единение“? Според него демокрацията вече не ни носи резултати, особено в българския вариант, а изборите, макар  и манипулирани, не променят нищо. Има едно единствено легитимно, категорично и натоварено с политика и експертиза направление за промяна на модела. Това е идея за нова конституция на Република България. Това е законът, който трябва да съдържа в себе си нов тип обществени, междуинституционални отношения, политически модел и държавно устройство. Защо никой не иска да заговори на глас за необходимостта от нова конституция? Питането на главния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд не се отнася толкова до конкретното досъдебно производство срещу Румен Радев, а за да се разтълкува конституционно питане. Държавният глава, според конституционния текст в чл. 103, може да бъде отстраняван при хипотези на нарушаване на конституцията или при държавна измяна. 30 години обаче не забелязваме пълното противоречие между конституцията и Наказателния кодекс. В конституцията има понятие „държавна измяна“, като възможно най-тежко престъпление за отстраняване на държавния глава, докато Наказателния кодекс никъде не е разгърнато като понятие и смисъл. Това показва само прибързаността при приемането на конституцията през 1991 г. Не става само въпрос за това. Питането на Иван Гешев до Конституционния съд е едно от най-силните до момента доказателства, че проблемите на българските недоразумения и кризи имат конституционен корен. От тази гледна точка,

Румен Радев е продукт на тези политически и конституционни несъвършенства,

които и без друго наблюдаваме да се възпроизвеждат, откакто се избира с пряк вот държавен глава“, коментира журналистът. 

„Представлява ли, например, хипотеза за потенциална държавна измяна, ако се докаже, че разработването на кандидатурата на определен кандидат-президент и неговият избор са функция на чужда на българската държава друг политически субект и интереси? В случая с избора на Румен Радев има много повече аргументи в тази посока, отколкото съмненията на САЩ за руска намеса при избора на Доналд Тръмп. Да припомня, че Руският институт за стратегически изследвания финансира социологическо проучване през 2016 г. за президентските избори. То беше категорично определено като руска логистика при обработването на обществените настроения и използването им в бъдещата президентска кампания. Базисният проблем обаче се корени в основния закон на страната. Ако има политическа воля и искреност, темата трябва да бъде поставена категорично“, допълни Георги Коритаров. 

„Учудвам се не толкова на Румен Радев, на главния прокурор или на институциите, а на пълната липса на морал и на рефлекси в БСП. Това е партията, която е родителят на конституцията, тъй като имаше най-голямо мнозинство във Великото народно събрание. Това е и партията, която подкрепи Румен Радев като кандидат за държавен глава. Когато той прави консултации за промени в конституцията, БСП казва „от немай къде – ще отидем“, но от друга страна заявява, че няма позиция. Това вече е

предателство, безхаберие, подлост или най-обикновена социалистическа гузна съвест

Ако юридическият проблем е в конституцията, то основният политически е в природата на социалистическата партия. Тя е обречена на невъзможно да се променя, защото има идейно-ценностен дефект. Скъсвайки пъпната си връв, или поне правейки опити по документи, с БКП, социалистите се отказаха и от базисни ценности старата си партия, сред които с гордост трябва да са и на демократични партии. Например – ценността да се признава ролята на Царство България за съдбата на евреите по време на Втората световна война. Това е една тема, по която БСП мълчи оглушително. Това е партия, която се отказа от морала на своите предшественици. Тук не говоря за отказа от терористичния морал, а за чисто човешкия. Защото дори и партии като комунистическите са се докосвали до общочовешки морал, макар и в рамките на борбата, там където се е водила истински, срещу национал-социализма или фашизма. Отказвайки се от тази ценност, БСП доказва, че никога не се е борила против това. Не Корнелия Нинова, ако ще да възкръсне римски император и да се превъплъти в лидер на тази партия, няма да има никакъв шанс за промяна. Проблемът на „Позитано“ 20 не е лидерски, а идеологически и в момента е нерешим“, казва още политическият анализатор.