Стратегията на Путин е много проста – подобна тактика той използва и в Украйна - като обяви Москва, че иска да защити рускоезичното малцинство и затова нахлува в чужда държава
Войната между Русия и НАТО може да започне заради малък град на естонската граница, пише Focus.de, позовавайки се на експертното мнение на Герхард Конрад – бивш служител на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) и Центъра за разузнаване на Европейския съюз.
Руският президент Владимир Путин може да тества НАТО в малък естонски граничен град – става въпрос за Нарва, който е с население от 50 хиляди жители.
Град като Нарва, в който живеят много хора от рускоезичното малцинство в Естония, би бил основна мишена за военен преврат. Подобна ситуация веднага би се превърнала в тест за солидарността на алианса съгласно член 5 от Договора за НАТО и готовността на неговите членове да действат.
Сериозен тест за солидарността и капацитета за действие в политиката за сигурност на Запада би била хибридна операция срещу балтийските държави, дори в краткосрочен план. Стратегията на Путин е много проста – подобна тактика той използва и в Украйна. Москва ще обяви, че иска да защити рускоезичното малцинство и затова нахлува в чужда държава.
С подходяща политическа подготовка и военна подкрепа, Москва би могла да бъде заинтересована да нанесе подобен политико-психологически удар срещу НАТО с подобна атака, дори по време на войната срещу Украйна. Това би могло да се случи още през 2029 г., смята експертът.
С екзистенциално значение за НАТО е да покаже на Путин, че на Запад няма военна и политическа слабост, както и непоследователност при вземането на решения.
Състоянието на отбранителните способности на НАТО ще бъде от решаващо значение. В същото време Русия очевидно е инициирала мащабна, средносрочна и дългосрочна кампания за натрупване на въоръжение, за да може убедително да заплашва, изнудва и евентуално дори да атакува други съседни държави с далеч по-големи сили. Путин ще атакува, ако усети слабост.
Разпускането на Варшавския договор и краят на Съветския съюз през декември 1991 г. бяха, както многократно е заявявано публично от самия Путин, неприемливи геополитически и лични катастрофи за руския президент. Последните две десетилетия би трябвало да покажат ясно без съмнение, че това не е само фолклор. Ревизионизмът на Путин по същество засяга всички бивши съветски републики, получили независимост след 1991 г., и в по-малка степен бившите несъветски държави от Варшавския договор.
Още от Свят
Американски адмирал: Украйна няма да загуби войната
По думите му все повече военноморски сили по света внимателно следят действията на Украйна и започват да променят собствените си концепции за развитие на флотовете си,
Държавният департамент на САЩ осъди остро брутално изявление на сръбски министър
Европейският комисар по разширяването Марта Кос определи изявлението като „ужасяващо“ и изрази мнение, че след подобни прояви оставането на Паунович на министерския пост е немислимо
El País: Украйна не е забравила Крим и ще се опита с всички средства да си го върне
Според публикацията връщането на полуострова 12 години след анексирането му вече не изглежда толкова недостижима цел за Киев