Веско Гарчевич*

Балканите имат проблем с управляването на очакванията. Често очакваме нещата да вървят по определен начин независимо дали правим нещо или не. Просто погледнете как властите се справят с възраждането на пандемията COVID-19.

Общото за всички страни от региона е убеждението, че ситуацията по някакъв начин ще бъде под контрол до средата на август, ако не и преди това. Междувременно поведението на хората, липсата на съгласувана политика или например политическите протести в Сърбия (без да поставяме под въпрос оправдания мотив зад протестите) правят невероятно предположението, че нормалността ще се върне дотогава.

Нещо подобно се случва с регионалните очаквания за председателството на Германия в Европейския съюз, започнало този месец. Въпреки обезкуражаващите обстоятелства - COVID-19 и прогнозите за свиване на икономиката на ЕС с 4,7%, мнозина в региона смятат, че шестмесечното председателство на Германия може да съживи намаляващия ентусиазъм на ЕС за Западните Балкани.

Очакванията им се коренят в предпоставката, че Германия не само е заинтересована да поддържа разширяването живо, но, което е по-важно, че е способна да възроди процеса.

Вярно е, че във време, когато няколко членове на ЕС предпочитат да имат договорни отношения с региона, един вид засилено асоцииране, подкрепата на Берлин за перспективата на ЕС е от критично значение.

Тези, които искат да повярват в по-силната политическа ангажираност на ЕС в региона, посочват подновения диалог между Белград и Прищина в началото на германското председателство като подкрепящо доказателство. Колкото и положително да е това обаче, съживеният диалог, който трябва да проправи пътя за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, ще бъде дълго и сложно начинание.

И все пак внезапната необходимост на ЕС да възобнови преговорите трябва да се разглежда в контекста на съперничеството между ЕС и САЩ по време на процеса. Отне две години, за да седнат отново лидерите на двете държави на масата за преговори и това се случи едва когато САЩ поеха ръководството, осигурявайки кислород за умиращия диалог.

Разширяването не е в германския списък с приоритети

Ръководните принципи на германското председателство на Съвета, както и речта на канцлера Ангела Меркел в Европейския парламент този месец, не оставят място за съмнение, че приоритетът на Берлин е Съюза.

Преди пандемията Германия не беше особено амбициозна по отношение на завои в председателството, но вижданията се промениха с времето.

Външният министър Хайко Маас настоява за "силна и суверенна Европа", докато Меркел озаглави обръщението си към Европейския парламент „Заедно за възстановяване на Европа“. Тя подчерта, че Германия иска ЕС да излезе от кризата единен и по-силен.

Дискусията в Европейския парламент се завъртя около въпросите, изложени като приоритети на Германия - основните права, солидарността и сближаването, изменението на климата, дигитализацията и ролята на Европа в света. Разширяването и Западните Балкани не бяха в списъка с приоритети.

Случаят Белград-Прищина ни казва едно нещо: Германия ще участва в регионални дела, когато това е необходимо и до степен, която няма да откъсне Берлин от други, по-критични въпроси. Германия така или иначе го прави, независимо дали е председател на ЕС или не.

Огромни икономически предизвикателства

Обратно към нашия начален аргумент: Известно е, че ако не управляваме добре очакванията, те ще ни управляват. Най-добрият начин да управляваме очакванията, е да не ги ги оставяме да ни водят, а да измислим план за постигане на нашите цели. Това ме отвежда до истински важния въпрос за балканските стремежи към ЕС. Как можем да постигнем нашите високи стремежи, ако нямаме ясен план как да превърнем нашите идеи в действие?

В един идеален свят в този момент държавите от региона биха работили върху национални или дори в по-добрия случай регионални планове за възстановяване с конкретни икономически, социални и политически компоненти. Те ще се съсредоточат върху това как да използват плана за възстановяване от COVID-19 на ЕС за Западните Балкани на стойност 3,3 милиарда евро.

Предвид безпрецедентния срив на производството, търговията, услугите и заетостта, както и сътресенията на световния финансов пазар, правителствата трябва да работят скоростно върху това да избегнат ненужното нарастване на публичния дълг, което вероятно ще се превърне в трайна последица от пандемията.

Въпреки че икономическите експерти имат различни мнения по въпроса колко важни са държавните дългове, смесени с ниската икономическа продукция и слабите държавни институции, дългът може да има пагубно влияние върху жизнеспособността на регионалните икономики.

Може с основание да се каже, че няколко държави-членки на ЕС имат проблем и с изоставането на демокрацията, което се влоши с пандемията. В момент, когато Черна гора става първата държава на Балканите, легализираща еднополовите граждански партньорства, Полша, например, вероятно ще преизбере президент, който казва, че „ЛГБТ идеологията е по-лоша от комунизма“.

Зацикляне на реформите, недоверие в институциите, проблеми с политическата легитимност, възход на национализма, шовинизъм и преразглеждане на историята - всичко това преследва региона от години.

ЕС има интерес от стабилността на Балканите

Трудно е да си представим, че Германия променя подхода на „строгата, но справедлива условност“. За страните, които желаят да развият конструктивни отношения по време на настоящото председателство на ЕС, е от жизненоважно значение да имат план и да демонстрират ясен ангажимент за изпълнение – от страна на стремящите се към членство в ЕС и по-тесни връзки с него - това е програмата за реформи. Безусловната, лишена от проверки поддръжка никога не е била част от играта.

Но все пак, нека направим изненадващ обрат в нашите разсъждения. Всяка монета има две страни. ЕС също трябва да направи подобно нещо.

Като се имат предвид плашещите предизвикателства пред ЕС, включително приемането на всеобхватния план за икономическо възстановяване, Брюксел вероятно ще даде висока оценка на стабилността в непосредственото си съседство.

През следващата(ите) година(и), по време на и след германското председателство, ЕС ще инвестира много енергия и ресурси в предотвратяване на навлизането на външни ударни вълни.

Една от тях може да дойде от Балканите.

Икономическите проблеми на хоризонта ще влошат допълнително условията на живот на обикновените граждани. Това може да задълбочи общественото недоволство и да предизвика граждански вълнения почти навсякъде в региона.

С влиянието на трета страна, регионът отново може да се превърне в място за развъждане на нестабилност в по-голям мащаб. Продължаващите протести в Сърбия ни изпращат две предупредителни съобщения: те говорят много за това колко са разочаровани хората и потвърждават колко лесно могат да бъдат манипулирани техните оправдани мотиви.

Германия и ЕС не трябва да вземат участие само когато е необходимо и не трябва да се съсредоточават само върху Белград и Прищина, а и върху Черна гора, Косово, Албания и Северна Македония. Необходим е по-твърд политически ангажимент към Босна и Херцеговина, за да се стесни пространството за ретроградни националистически прояви и да се отключи европейската перспектива.

Политическо участие отвъд техническия характер на процеса на разширяване не е просто символичен жест; то говори за ангажимента на Брюксел да приеме региона като равноправен и ценен партньор.

Изглежда, че руският президент Владимир Путин разбира по-добре значението на „смисъла на политическата работа“. Докато лидерите от Запад рядко посещават Западните Балкани, Путин и сръбският президент Александър Вучич са се срещали петнадесет пъти през последните няколко години.

*Веско Гарчевич, бивш посланик на Черна гора в НАТО, ОССЕ и други международни организации, в момента професор в Училището за глобални изследвания към Бостънския университет – „Евразия Ревю“

(Източник: БГНЕС)