Учените направиха ключово откритие, което може драстично да промени мястото, където ще търсим древен живот на Марс. Идентифицирани са възможни гигантски "карстови" пещери – образувания, които досега не бяха потвърдени на Червената планета. Тези пещери, формирани от разтваряне на основната скала от леко кисела вода, се считат за едно от най-добрите места за запазване на биосигнатури (следи от живот).

„С очаквания технологичен напредък през следващите десетилетия, ако мисиите бъдат специално проектирани за тези цели, смятаме, че проучването на марсианските карстови пещери in situ е постижима цел“, заяви Чуню Динг от Института за напреднали изследвания към Университета в Шенжен, Китай.

Тези уникални пещери се намират в района Hebrus Valles – област, разположена между изгасналия вулкан Елизиум Монс и равнината Утопия Планиция в северните средни географски ширини на Марс. Пещерите са разкрити от осем „небесни прозореца“ (skylights) – дупки в повърхността, образувани при частично срутване на тавана на подземната кухина.

Отворите варират от десетки до над 100 метра в диаметър и се отличават от кратерите по липсата на издигнати стени или следи от изхвърлен материал.

Защо Hebrus Valles е различен?

Предишни открития на марсиански пещери бяха в резултат на вулканична дейност (лавови тунели). Hebrus Valles не е вулканичен район, а напротив – показва наличието на древни речни канали и обилни количества хидратирани минерали и утайки, отложени от големи тела течна вода в миналото.

Как се формират карстовите пещери на Марс?

Изследването, ръководено от Динг и колегата му Рави Шарма, е базирано на архивни данни от мисии на НАСА, включително Mars Global Surveyor, Mars Odyssey и Mars Reconnaissance Orbiter.

Учените са установили, че районът Hebrus Valles е богат на карбонатни скали (като варовик) и сулфатни скали (като гипс). Преди повече от 3.5 милиарда години, когато Марс е бил по-топъл и влажен, тези седименти са били отлагани от големи езера и морета.

След като повърхностната вода изчезнала, голяма част от нея се е превърнала в подземен лед и замразени солени води (brines). Данните от Mars Odyssey потвърждават, че воден лед може все още да съществува там. Местни събития, като вулканична топлина или удари от метеорити, биха разтопили този подземен лед. Течната вода тогава е преминала през пукнатини в скалата, разтваряйки я и формирайки мащабните карстови кухини. Заключенията на екипа на Динг бяха публикувани на 30 октомври в изданието The Astrophysical Journal Letters.

Карстовите пещери са идеална среда за живот. Влагата и стабилният микроклимат в пещерите са могли да поддържат микробни колонии.

Пещерите предлагат сигурен щит от екстремните условия на повърхността – прахови бури, резки температурни амплитуди и радиация (космически и ултравиолетови лъчи). Това ги прави перфектни "капсули на времето" за запазване на биосигнатури.

Пътят към подземието: Предизвикателства пред астронавтите

„От инженерна гледна точка, директното влизане в тези пещери е голямо предизвикателство,“ признава Динг. Въпреки че повечето отвори са стръмни вертикални шахти, учените са открили доказателства за полегати участъци и стъпаловидни формации от отломки в някои от пещерите в Hebrus Valles.

Това може да позволи поетапно спускане – възможно чрез множество роботи, оформящи комуникационна верига, включително колесни роувъри или дори летателни апарати (rotorcraft), които да летят вътре.

Нещо повече, естествената скална защита на тези пещери би могла да предложи и бъдещ подслон за марсианските астронавти, предпазвайки техните бази от радиация. Бъдещето на човечеството на Марс може да се крие именно под земята.