Доротея Радева и Милен Радев, специално за Faktor.bg, Берлин

Премиерната пресконференция на 69-тото Берлинале нямаше как да не бъде белязана от известно меланхолично настроение. С това издание на фестивала завършва една цяла епоха – след 18 години на своя пост изключително популярният и оригинален във всяко отношение директор Дитер Кослик закача легендарния си червен шал на пирона и се превръща от медийна звезда в частно лице. 

Преди година и половина 80 германски кинодейци, критици и кинаджии (мнозина от тях почувствали се пренебрегнати през годините  от журитата на фестивала) публикуваха открито писмо до министърката на културата, в което изказаха съмнение, че Кослик има качествата да води и занапред Берлиналето към добро бъдеще. Интригата се разви бързо и макар официалната версия да е, че Кослик още преди това сам е поискал да се оттегли от длъжността си, той така и не може да дочака като директор 70-тото юбилейно издание на фестивала догодина.

На вчерашната пресконференция въпреки притихналата отначало зала Кослик бързо завладя и аудиторията, и сцената, блесна както винаги с остроумни импровизации и с редкия си талант с малко думи да представи колоритно и журито, и очакваните световни звезди, да предаде квинтесенцията на селекционираните за програмата филми. 

Което не е никак лесно предвид на общо 400-те заглавия в различните секции и подпрограми на Берлинале – от официалната фестивална програма с 23 филма през Панорама и Форум, младежката секция Генерация до поредицата Кулинарно кино... Както и досега Берлинале ще бъде преди всичко фестивал за публиката – броят на кинозрителите, които успяват да се преборят за място в някоя от прожекциите, расте постоянно и стабилно надхвърля 500 000 всяка година. Новината, че се е наложило увеличение цената на билетите от 12 на 13 евро, едва ли ще намали сериозно броя на чакащите по цяла нощ на опашки пред фестивалните каси. Директорът не пропусна да напомни, че за цената на един билет на някой от другите големи световни фестивали (Кан или Венеция) човек може да влезе на шест прожекции на Берлинале.

Президентка на журито за конкурсната програма тази година ще бъде френската актриса Жюлиет Бинош, носителка на многобройни призове от всички големи световни фестивали. За Златната и сребърните мечки ще се състезават 17 премиерни филма. Сред филмите, които се очакват с определен интерес са „Златната ръкавица“ на турско-германския режисьор Фатих Акън (носител на Златна мечка през 2004 г. за „Срещу стената“), „Слава на Бог“ на Франсоа Озон, както и македонско-хърватският „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на режисьорката Теона Стругар Митевска. Това първо участие на македонски филм в официалния конкурс на Берлинале предизвиква основателна гордост сред западните ни съседи. Действието се развива в Щип и основната интрига произтича от нечувано в тамошното патриархално общество събитие: на Богоявление кръстът, хвърлен във водата, за да се преборят за него местните бабаити, е хванат и изваден от една девойка, Петруния. Това води до големи политическо-църковни конфликти в раздираното от кавги тамошно общество.

Не можем да скрием, че от цялата програма вниманието ни е концентрирано отсега в един единствен филм – „Мистър Джоунс“, на голямата полско-американска режисьорка Агниешка Холанд. Филмът е продукция на Полша, Великобритания и Украйна.

„Мистър Джоунс“ е журналистът от Уелс Гарет Джоунс, чието дело и съдба са ни възхищавали от години, откогато за пръв път научихме това почти напълно забравено от днешния свят име. 

Джоунс завършва през 1929 г. Оксфорд с отличие и три филологически дипломи – руски, немски и френски. Веднага става външнополитически съветник на бившия премиер Лойд Джордж и по негово поръчение пътува между 1932 и 1933 г. три пъти в Съветския съюз. Сблъскал се като прозорлив и нехипнотизиран от болшевишката пропаганда човек с ужасната съветска действителност, Гарет Джоунс  се впуска при третото си пътуване по пешеходен конспиративен маршрут през украинските села. Пролетта на 1933 г. е най-страшният период от изтреблението с глад на милиони украинци – т.н. Голодомор (гладомор). Джоунс е пряк свидетел на невиждани масови страдания и си води подробен дневник за всичко видяно. Успява да се завърне в Лондон и публикува в английски и американски вестници единствените автентични репортажи за украинската трагедия.

Събитията в Германия през пролетта и лятото на 1933 г. обаче са приковали цялото внимание на обществеността и репортажите на Джоунс остават без силен ефект. Освен това срещу него и срещу свидетелството му от болшевишкия ад тръгват на публицистичен поход съветски интелектуални агенти в тогавашната западна преса. Те злепоставят уелския журналист като клеветник и лъжец и отричат какъвто и да е глад в СССР. Особено активно е първото перо на "Ню Йорк Таймс", носителят на наградата Пулицър Уолтър Дюранти, чест гост в Москва, приеман от Сталин и правил лакейски интервюта с него.

До ден днешен флагманът на американската журналистика "Ню Йорк Таймс" не намира сили да осъди своя легендарен автор и да отдаде справедливото на Гарет Джоунс и неговата блестяща журналистика.

През 1935 г. Гарет Джоунс заминава като репортьор в Китай, във Вътрешна Монголия, като, както много по-късно се установява, сред организаторите на пътуването му са скрити дългогодишни съветски агенти. Ден преди да навърши 30 години безстрашният и съвестен свидетел на епохата е отвлечен от „китайски бандити“ и убит „при неизяснени обстоятелства“...

На вчерашната пресконференция фестивалният директор Кослик препоръча със силни думи филма на Агниешка Холанд, който показвал категорично истинския облик на сталинизма, отнел живота на три милиона украинци и Съветския съюз - като „престъпна държава“.

В списъка на останалите филми от официалния конкурс се числят филми от Китай (два), Канада, Италия, Монголия, Испания, Австрия и пр., за които предварително много малко може да се каже.

Снимки в галерия: Доротея Радева, Милен Радев

1. Дитер Кослик, директор на "Берлинале", който вече се оттегля като зрител

2. Кадър от филма на Агнешка Холанд "Мистър Джоунс"

3. Афиш на лентата „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на режисьорката Теона Стругар Митевска