Николай Василев 

Вчера България и РС Македония по отделно почетоха 154 години от рождението на Гоце Делчев. Или по-точно почетоха по един фалшив образ на войводата. В РС Македония почетоха човек, за когото вярват, че е етнически македонец, борец за независима Македония, който се е опитвал освен да се пребори с османските власти, да ограничи влиянието на българските институции - църква и държава в Македония. В България почетоха един български националист, чиято мисия на живота е била да присъедини Македония и Одринско към майката родина. И понеже, както се изрази македонския политик Любомир Фръчковски: "доказателства има за всичко",

и двете страни посочват удобни за тях факти и цитати

и не правят опит за разглеждане на Гоце в неговата цялост.

Ако се опитаме да направим това, ще да констатираме, че Георги (Гоце) Николов Делчев е етнически българин, роден в българско семейство и се социализира като българин по нация. Гоце определя говорите в Кукуш като български, усвоява книжовния български в училище, говори и пише на книжовен български през целия си живот и нигога не загатва, че разглежда македонските говори като друг език. През целия си живот дружи с българи от Княжеството и често довежда някои от тях в организацията. Гоце Делчев се записва във военното училище в София,

за да стане български офицер

Но очевидно в един определен момент влиза в конфликт с българските власти. Изключен е от военното училище за четене (и вероятно разпространяване) на модерната тогава социалистическа литература. Което ни навява на мисълта, че Гоце е бил не само национален, но и социален революционер. Че не е идеализирал тогавашното българско общество. И че макар когато е встъпвал във военното училище да е положил клетва пред княза, едва ли основен негов приоритет е бил да се бори за него или дори от негово име. Можем да предположим, че се е надявал

в Македония и в Одринско да бъде създадена една по-добра България

(Виждане, което прозира и в интервюто на Яне Сандански пред Бранислав Нушич, който казва за Македония: "тук е моята България"). Погледнато от дистанцията на времето, тези идеи изглеждат наивни. Но, както забелязва още тогава Кръсте Мисирков и идеята за "Македония с българска боя" е била наивна - не защото населението там бе я иска, а защото срещу нея ще застанат всички съседни държави и повечето велики сили. Накратко можем, да заключим, че Гоце Делчев, без нито за миг да престава да бъде българин, все повече мисли за борбата на Македония и Одринско за политическа свобода и някаква "социална справедливост", като самостоятелен проект. Доказано е, че в историята повече национално освободителни движения създават нации, отколкото нации имат свои национално освободителни движения. По този начин без Гоце никога да не престава да е българин, се оказва

инструментален за създаването на македонската нация

през следващите десетилетия.

Често днес някои македонски политици настояват, че всяка държава имала право сама да си тълкува историята. Това е рецепта за катастрофа! Историята е наука, а науката е инструмент за разбиране на реалността. В случая на миналото. Тя не се интересува от национални интереси или от мнението на закостенели авторитети. Тя се ражда в свободна дискусия и вирее само ако хората не се чувстват длъжни да подкрепят едно или друго виждане.

Когато България и РС Македония станат готови да погледнат на Гоце в неговата цялост, той наистина ще се превърне в обединяваща фигура. Дотогава фалшивите му образи ще се бият в интернет пространството!