"Валутният борд не е застрашен по абсолютно никакъв начин. Левът е свръхобезпечен и темата за промяна на курса не знам на кого в Министерството на финансите му е хрумнала, но е невярна. Въобще не е работа на правителството да коментира тази тема, най-малкото защото курсът е определен по закон и няма никакви предпоставки за неговата промяна".

Такава позиция защити в ефира на "Фокус" Владислав Горанов, дългогодишен финансов министър. Той коментира разпространявания от държавните институции катастрофален сценарий за националните финанси, че пред страната ни има сериозни проблеми с поддържането на фискалната стабилност и има риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото.

"Длъжен съм да кажа това, за да успокоя всички български граждани, които ми задават в частни разговори тези дни въпроси: да си обръщаме ли левовете в евро? Левовете ще бъдат обърнати в евро, но това ще стане един ден, в който влезем в Еврозоната, и то с курс, който в момента е фиксиран 1.9583. Така че този странен анонс от изтеклия от Министерството на финансите доклад е по-скоро някакво недоразумение, което между другото като шум в системата неглижира реалния проблем, който служебното правителство искаше да постави на масата", каза Горанов.

По думите му, реалният проблем се свежда до това, че заради редица решения,  свързани с разходната политика на българския бюджет, се стигна до огромни ангажименти, а от там  - до много сериозна дупка в бюджета.

"Още от август месец първите анонси на служебното Финансово министерство и на служебния финансов министър бяха, че ако не се предприемат мерки, бюджетният дефицит през 2023 година ще бъде много сериозен. Още тогава се чу за колосални разминавания между приходите и разходите в порядъка на милиарди. При подготовката на т.нар. "Удължителен закон за бюджета" отново се чуха тези анонси, но те не бяха удобни на никого, и отново не се взеха предвид, а сроковете в Удължителния закон ангажират правителството да предложат някакъв вариант на бюджет", допълни бившият финансов министър, като подчерта: 

"Аз разбирам анонса от страна на Министерството на финансите по следния начин: ако не се предприемат никакви мерки за намаляване на дисбаланса между приходи и разходи в бюджета, дефицитът, който се очертава, е в порядъка на 6.9, близо 7% от БВП. Това е колосално число, ако го гледаме в номинал и говорим някъде за около 12 милиарда. Действително България е една от най-ниско задлъжнелите държави в Европейския съюз, но трябва да имаме в предвид, че малките отворени икономики имат и най-малка толерантност от пазара по отношение на задлъжняване".

По думите на Горанов, такива големи дефицити, ако се сложат в следващите няколко години един върху друг, ще изискват поемането на огромен по размер дълг.

"И тук пак казвам, в краткосрочен план дългът няма да е проблем, проблемът в краткосрочен план е бързите темпове на задлъжняване и дали някой ще ни позволи, дали пазарът ще ни позволи да поемем такъв голям дълг. Защото, ако за 2023 година се очертава, ако не се предприемат никакви мерки, дефицит от близо 12 милиарда, това заедно с падежиращите дългове през тази година означава, че трябва да осигурим 15 милиарда общо ново външно финансиране, или нова финансиране на бюджета било от международните пазари, било от нашата банкова система", уточни той.

Според бившия финансов министър, държавата не може да генерира няколко години подобни дългове и да поддържа такъв огромен дефицит.

"Това, което финансовият министър алармира, и то вероятно ще се случи, е, че в една такава хипотеза Европейската комисия като пазител на европейското законодателство, веднага ще вдигне жълт картон на българските финанси и на българското правителство и ще ни вкара в процедура по свръхдефицит. Процедура по свръхдефицит изисква от държавите-членки предприемането на бързи мерки за свиването на дефицита до здравословните или възприети за такива нива от не повече от 3% от БВП. А такова рязко свиване от 7 до 3% от БВП означава или милиарди нови приходи, или милиарди по-малко разходи, или комбинация от двете – нещо, което Финансовото министерство се опитва да представи като стратегия", категоричен е Горанов.

Според него, друг е въпросът, че да свиеш разходите с 4% от БВП е практически невъзможно, защото през последните няколко години основните нови ангажименти за разходи са свързани с рязко покачване на пенсионните доходи и на възнагражденията в бюджетната сфера.

"Не искам да ме разбирате погрешно, нашите майки и бащи, баби и дядовци заслужават по-високи доходи, но те трябва да бъдат изработени, те трябва да бъдат създадени в нашата икономика и тогава да стигнат до тях. Никой не плаща пенсии със заеми или никой не може дълго време да плаща пенсии със заеми. И това е всъщност истината, която съвсем скоро ще се появи на банките на народните представители, които в следващия парламент ще трябва да взимат някакво решение в тази посока", каза още Горанов.