Вадим Денисенко, Униан

Два руски товарни кораба, които е трябвало да транспортират оборудване от Сирия, се повредиха някъде в Средиземно море, а единият от тях потъна. И сега руснаците спешно им търсят заместниц. Разбира се, приятно ни е да злорадстваме за това, но има и друг важен аспект: този на пръв поглед незначителен инцидент е своеобразен лакмус за готовността на Русия за Третата световна война, с която ни плашат от доста време. Но нито сега, нито след пет години отдих, нито Путин, нито който и да го замести, ще бъде готов да влезе в битка с НАТО.

Всички вече са осъзнали: Русия се готви за днешните военни действия в Украйна в продължение на четиринадесет години (от 2008 г., след войната в Грузия). Затова, когато някой казва, че отсрочка от 4-5 години ще върне мощта на Русия, това е мит. Предвид текущото финансово състояние на Руската федерация, липсата на технологии и провалите в самолето- и корабостроенето, Русия не може да стане страна, която да бъде двигател на една Трета световна война (макар редица анализатори да твърдят, че тя вече е започнала – бел.ред.) Единственото нещо, което Русия може да направи, е да създава смрад (гадить). В края на краищата това е, което тя е правила сравнително успешно досега.

Не всичко обаче е толкова просто

Ако сега колективният Запад успее да пречупи гърба на Иран (а той се оказа много по-слаб, отколкото изглеждаше преди 2022 г.), на Русия ще остане само един военен съюзник – КНДР. Китай ще продължи да играе своя собствена игра, където войната и военните действия ще останат последните козове, които е по-добре да не се разиграват. А КНДР винаги е играла играта: дайте повече пари.

Има още един важен аспект, който сега не се взема под внимание: засега  

войната в Украйна все още не е екзистенциална за руснаците,

въпреки всички усилия на пропагандата. Тази война е преди всичко за пари. Третата световна война ще бъде война без пари и за идея. А за да направи това, трябва да променим силно армията, която е свикнала да печели пари от война.

Накратко, трябва да разберем няколко важни момента.

Първо, в близко бъдеще няма да има Трета световна война във вида, в който беше през 1914 или 1939 г. Разбира се, очакват ни редица локални войни. Но те са съществували преди и ще продължат и след тях.

Второ, всички, които сега се надпреварват да тръбят, че предстои Трета световна война, се делят най-общо на четири категории: идиоти - тези, които повярваха, защото много се говори за това; тези, които са облъчени от информационната вълна и са в потрас от нея или сами я пропагандират; и тези, които искат да извлекат някакви политически дивиденти от това.

За съжаление ние сме в епицентъра на цялата тази история. Ето защо, когато говорим за бъдещи преговори, трябва да помним, че виртуалната и според мен почти нереална в средносрочен план Трета световна война се превръща

в реална част от бъдещите споразумения

(или несъглашения) за Украйна.

Трето, основният ни проблем е, че сега Путин (по-голяма част от  руските елити и от руснаците) са развили патологична фиксация върху Украйна, като основен източник на унижението им като военна сила. През последните 400 години единственият източник на гордост за руснаците е била армията. И сегашната война показва слабостта на точно тази „велика“ армия. Руснаците се нуждаят поне от някаква свръхкомпенсация за това унижение. И в този смисъл те излизат от контекста на чисто военните действия и се сблъскваме с тяхната нескончаема пропаганда.

Четвърто, затова, освен военния аспект, който е доминиращ, сега е изключително важно да обърнем внимание и на

информационната част, свързана с войната

При това както в нашата страна, така и на вражеска територия.

За съжаление, американците (Запада) принципно се оттеглиха от информационната борба на територията на Руската федерация. Техният залог за добри руснаци най-накрая се провали в средата на тази година. Факт е, че по това време се случиха две важни събития: от една страна, руснаците ускориха „саморазкритието“ на своите козове, което започна да налага като основен разказа, който де факто дублира американския: „Путин ще бъде наоколо много дълго време и ако може нещо да се промени, то ще стане възможно едва след неговата смърт.“ От друга страна, през същия период добрите руснаци окончателно се убедиха, че няма как да сменят властта в Кремъл на гърба на въоръжените сили на Украйна. И затова започнаха да променят риториката си в една единствена посока: „нещо може да се промени само след Путин“.

Но във всеки случай трябва да вземем предвид един важен аспект: съвременните войни не се печелят без пропагандна информация. И то преди всичко на вражеска територия.

Превод: Faktor.bg