Емил Авдалиани*

Много хора смятаха, че правителството на Грузия ще се стреми към по-добри отношения със Запада, след като Европейският съюз (ЕС) даде на страната статут на кандидат за членство. Всички тези анализатори трябва да размислят.

Управляващата партия „Грузинска мечта“ е много близо до прокарване на закона за чуждестранните агенти, който е порицаван от западните партньори и от много грузинци. Той се основава на фундаментално репресивния руски модел, използван от Путин за смазване на опозицията. Преди около 14 месеца законопроектът беше оттеглен след масови протести в Тбилиси и беше смятан за мъртъв. Очевидно е, че това не е така.

Съдържанието на законопроекта е напълно непроменено спрямо миналата година, освен че терминът „агент“ в заглавието е заменен с „организация, изпълняваща интересите на чужда сила“. Както и миналата година, законът ще изисква от организациите, получаващи чуждестранни средства, да разкриват годишните си финансови отчети, като в случай на неспазване на изискванията ще бъдат налагани финансови санкции.

Законът ще затрудни дейността на местните организации да работят толкова свободно, колкото досега. Чуждестранното финансиране ще намалее с течение на времето, което ще застраши много от настоящите проекти и работните места, които те поддържат. В крайна сметка законът може да бъде използван и срещу независимите изследователи..

Не е изненадващо, че решението предизвика бурни протести от страна на западните партньори на Грузия и различни международни донорски организации. НАТО, ЕС и САЩ осъдиха действията на грузинското правителство. Това показва колко висок е залогът за Запада. На фона на нарастващата несигурност във войната в Украйна, ако Грузия се отклони от прозападната си траектория, това би било значителна победа за Кремъл.

ЕС се нуждае от Грузия заради Средния коридор, който свързва блока с Централна Азия и Китай, заобикаляйки Русия. Грузия също така служи като сухопътен мост към Армения, която в момента преразглежда външната си политика в посока от Русия към ЕС. Потенциалният успех на Грузия по пътя ѝ към ЕС ще намери отклик в Армения.

Защо грузинското правителство избра този момент, за да провокира сблъсък?

Това се случи след две важни събития. Първо, завръщането на Бидзина Иванишвили, милиардерът, основател на управляващата партия, натрупал богатството си в Русия, на политическата сцена преди четири месеца; и второ, санкциите на САЩ срещу грузински съдии, обвинени в корупция. Всички те са тясно свързани с „Грузинска мечта“. Партията е разгневена от решението, за което отчасти обвинява финансирани от Запада неправителствени организации (НПО).

Този ход изглежда странен, като се има предвид твърдата подкрепа на грузинците за членство в ЕС и НАТО (79% и 67%), както и радостта им от решението на Брюксел да даде статут на кандидат за членство през декември. Страната се радва на сравнително добри икономически перспективи, а авторитетът ѝ в региона се подобрява. (Грузинците също така изглеждат объркани от подхода на правителството - докато 29% твърдят, че то активно се стреми към членство в ЕС, 52% казват, че кабинета не прави достатъчно или изобщо не прави нищо за постигането на тази цел).

Прекалено опростено е да се обвинява за всичко това Русия. Правителството на Грузия не е марионетка и взема самостоятелни решения. Надява ли се то да играе някаква игра, за да окаже натиск за преговори за членство в края на тази година? Логиката може би е по-проста. Управляващата партия се стреми да спечели безпрецедентна четвърта поредна изборна победа по-късно тази година, когато ще се проведат решаващи парламентарни избори (насрочени за 26 октомври.) Може би всичко това е с цел увеличаване на шансовете на вота.

Но изборите също изглеждат слабо обяснение. Партията отново е на път да надделее категорично над разединената опозиция; не е било необходимо да прибягва до радикални политически мерки, знаейки, че те ще предизвикат враждебността на част от населението.

Но изборите също изглеждат неубедително обяснение. Партията отново е на път да надделее убедително над разединената опозиция; не би било необходимо да прибягва до радикални политически мерки, знаейки, че те ще предизвикат недоволството на част от населението.

Вярно е, че има многобройни въпроси относно ефикасността на неправителствения сектор (НПО) в Грузия. Съществуват и истински въпроси за това как се отразява политическата мотивация на някои от тях. Но нито една от тях не представлява реална заплаха за правителството, чието решение застрашава финансирането на подкрепяните от Запада организации, осигуряващи доходи на много грузинци.

Повторното прокарване на закона все пак показва границите на западното влияние върху източния фланг. Грузия вероятно ще остане прозападна държава, чието население в по-голямата си част е про-европейско, а икономиката и законите ѝ все повече се приспособяват към блока.

Но явно има добре организиран елемент от грузинския елит и население, който се стреми да постави граници на сближаването ѝ с ЕС. Изглежда, че този фактор е стигнал до заключението, че Брюксел няма да иска да спре целия процес, колкото и да негодува.

Вероятно ще последват още по-мащабни протести, но все още не е ясно дали общественото недоволство ще достигне върховете от миналата година. Следващите седмици ще бъдат решаващи за потенциала на антиправителствената съпротива. Засега тя не е достатъчно силна. /БГНЕС

*Емил Авдалиани, професор по международни отношения в Европейския университет в Тбилиси. Коментарът е написан за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).