Гюлен, ракети и бой във Вашингтон

Напрежението между Турция и САЩ нараства още от неуспелия опит за преврат и допълнително се покачи, след като американският президент Доналд Тръмп удвои митата върху вноса на метали от Турция. Това само повиши натиска върху турската лира, която достигна рекордно ниска в последните години стойност, надхвърляйки за кратко 7 лири за долар.

Причината за проблемите между Анкара и Вашингтон обаче далеч не е една.

От реакцията след опита за преврат през 2016 г., през политиката в Сирия и инцидент във Вашингтон - поне 6 въпроса, подбрани от "Ройтерс" и публикувани в "Дневник", са в основата на раздора. Турският външен министър каза, че Анкара вече е направила "достатъчно", за да изглади противоречията по тях.

Скандалът с Халкбанк и санкциите срещу Иран

През май Съединените щати осъдиха Мехмет Хакан Атила, турски гражданин и банкер в държавно контролираната Халкбанк, на 32 месеца в затвора. Атила бе признат за виновен, че е участвал в престъпна схема за заобикаляне на санкциите срещу Иран.

Това се случи, след като прокуратурата обвини Атила, че е заговорничил с търговеца на злато Реза Зараб и други, за да избегне санкциите. Зараб се призна за виновен и се съгласи да сътрудничи на властите, но замеси и имената на високопоставени турски политици - включително на сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган.

Държавният глава на Турция осъди случая като "политическа атака" срещу правителството.

САЩ обмислят и да наложат на Халкбанк глоба с твърдението, че е помогнала на Иран да избегне американските санкции.

Кюрдите в Сирия

Вбесяваща за Турция се отказа и подкрепата на Съединените щати за Силите за защита на народа (YPG) - военното крило на организация, считана от Анкара за сирийско разклонение на ПКК. За Вашингтон, обратно, YPG са ключов партньор в борбата срещу терористични организации.

В началото на годината Турция предупреди САЩ, че може да се стигне до военен сблъсък с нейните сили в Северна Сирия в хода на операция "Маслинова клонка".

Известен напредък бе постигнат през юни, когато САЩ и Турция се договориха, че YPG ще напуснат Манбидж и ще започнат да координират патрулите си край града. Ердоган твърди, че отношенията със САЩ в момента няма да се отразят на това.

Гюлен, пасторът Брънсън и опитът за преврат

Турция иска САЩ да екстрадират живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, когото обвинява за неуспелия опит за преврат от 15 юли.

Властите в САЩ казват, че за подобно решение ще е нужен достатъчно голям обем доказателства, а турските власти изтъкват, че са предали хиляди страници с доказателствен материал. От друга страна, случаят с Гюлен, който отрича да има общо с неуспелия пуч, "преля" в друг спор, след като Турция задържа за година и половина (а по-късно пусна под домашен арест) американския пастор Андрю Брънсън.

Мъжът, обвинен в тероризъм и предполагаеми връзки с мрежата на Гюлен, може да прекара в затвора 35 г., ако бъде признат за виновен. Именно отношението към него стана повод за налагането на санкции на турски министри, а това бе последвано от реципрочни мерки срещу американската администрация.

F-35 и С-400

Сделка, сключена между Турция и Русия за купуването на ракетни комплекси земя-въздух, също тревожи САЩ. Според Вашингтон С-400 не са съвместими с отбранителните способности на НАТО.

В резултат Конгресът блокира доставката на самолети F-35 за Турция. Според американски представител, цитиран от "Ройтерс", турската делегация във Вашингтон миналата седмица е поискала да се премахне ограничението за изтребителите.

Задържаните консулски служители

Миналата година Турция арестува преводач в консулството на САЩ в Адана и задържа служител на американската агенция за борба с наркотиците в Истанбул. Според Вашингтон още един служител на консулство в Турция е задържан заради предполагаема връзка с опита за преврат.

Напрежението по въпроса достигна връх, след като Турция и САЩ прекратиха издаването на визи съответно за другата страна през октомври. Мярката бе отменена два месеца по-късно.

Охраната на Ердоган

Сблъсъци на телохранители на Ердоган с протестиращи по време на визита на президента във Вашингтон завършиха с 11 ранени, но и с обвинителни актове от американското правосъдие.

Шефът на полицията във Вашингтон каза, че охранителите са отговорни за "брутална атака" срещу протестиращите, и с това вбеси Ердоган, който определи случилото се като "скандален сигнал как работи правосъдието в САЩ". През март обаче американски прокурори свалиха обвиненията на 11 от 15 охранители.