В академичните среди могат да правят докторантури на тема как ще се разпадне Еврозоната, но това са академични хипотези, които служат за развитието на финансовата наука. Те не са за споделяне с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В държавата милион и половина са функционално неграмотни, което означава, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да решават дали да сме в Еврозоната или не.
Това заяви в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.
„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.
Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.
Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.
Фактор
Това заяви в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.
„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.
Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.
Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.
Още от Бизнес
Пеканов настоява: Няма плащания в Бюджета, които не може да докажем
По отношение на парите за общините вицепремиерът коментира, че кабинетът не е заявявал, че ще бъдат спрени всички общински проекти и че няма да има пари за тях
Комисия по финансов надзор: Съдът блокира 6 уебсайта у нас
Интернет доставчиците в страната са задължени да прекратят достъпа до тези платформи и техните поддомейни в рамките на 24 часа
Мегасделка за 1 милиард евро: Eurobank купува Fibank и създава най-голямата банка в България
Според официалното съобщение от 18 ноември 2026 година сделката се очаква да приключи през първата половина на 2027 година след получаване на необходимите регулаторни одобрения