В академичните среди могат да правят докторантури на тема как ще се разпадне Еврозоната, но това са академични хипотези, които служат за развитието на финансовата наука. Те не са за споделяне с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В държавата милион и половина са функционално неграмотни, което означава, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да решават дали да сме в Еврозоната или не.
Това заяви в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.
„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.
Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.
Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.
Фактор
Това заяви в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.
„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.
Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.
Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.
Още от Бизнес
НСИ: Бюджетният дефицит достигна 4% за 2025 г., висок ръст в държавния дълг
Държавния дълг се е покачил с близо 20 милиарда лева само за година – от 48,851 млрд. лв. през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лв., съобщават от Националния статистически институт
Теменужка Петкова: Не съм изненадана от решението на КС, но то отваря "кутията на Пандора"
По думите й магистратите обявяват определени разпоредби за противоконституционни, не е по отношение на целия Закон за държавния бюджет
Кристалина Георгиев: България трябва да свали дефицита под 5%, фискалните мерки не са решение
По думите на шефа на МВФ инфлацията е като данък върху хората с ниски доходи