В академичните среди могат да правят докторантури на тема как ще се разпадне Еврозоната, но това са академични хипотези, които служат за развитието на финансовата наука. Те не са за споделяне с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В държавата милион и половина са функционално неграмотни, което означава, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да решават дали да сме в Еврозоната или не.
Това заяви в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.
„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.
Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.
Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.
Фактор
Това заяви в студиото на PrimeTime банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.
„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.
Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.
Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.
Още от Бизнес
България е отчела най-високата годишна инфлация в Еврозоната
За целия Европейски съюз годишната инфлация през май е достигнала 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто през април
Червените лампи в бюджета светят -кратка история на прекомерния дефицит в България
Да погледнем още веднъж към фискалната история от последните 25 години, за да разберем къде се корени проблемът днес и какви са възможните решения
Депутатите замразиха заплатите си, оставиха „вратичка“ за бъдещо увеличение
Освен за самите народни представители, промяната се отразява и на възнагражденията на изпълнителната власт, тъй като заплатите на министрите и на министър-председателя са пряко обвързани с размера на депутатските възнаграждения