Често възприемаме слънчевите бури като заплаха – те могат да сринат сателитите ни, да объркат GPS системите и да спрат тока. Но ново проучване, ръководено от японски астрономи, обръща тази представа с главата надолу. Оказва се, че именно тези "звездни истерии" на младите слънца може да са липсващата съставка, необходима за раждането на живота.

Младите звезди са много по-буйни от възрастните. Физиката на звездите предсказва, че в своите "тийнейджърски" години нашето Слънце е било изключително активно, изхвърляйки радиация и плазма (известни като изхвърляне на коронална маса или CME) много по-често и с много по-голяма мощ, отколкото днес.

Досега обаче това беше само теория. Никой не беше виждал подобно събитие в реално време при звезда, подобна на нашата… до днес.

Международен екип от учени, воден от Косуке Намеката от университета в Киото, насочва поглед към звездата EK Draconis. Намираща се на 112 светлинни години от нас в съзвездието Дракон, тя е перфектният лабораторен образец.

EK Draconis е на възраст между 50 и 125 милиона години – "бебе" по космическите стандарти (нашето Слънце е на 4,6 милиарда години). Тя има почти същата маса, радиус и температура като нашето Слънце. С други думи, гледайки нея, ние виждаме как е изглеждала нашата звезда малко след раждането на Слънчевата система.

Използвайки космическите телескопи "Хъбъл" и TESS на НАСА, както и наземни обсерватории, екипът става свидетел на грандиозно зрелище.

Те засичат изхвърляне на коронална маса с чудовищни размери. Първоначално "Хъбъл" улавя облак от гореща плазма с температура от 100 000 келвина, движещ се със скорост над 500 километра в секунда. Десет минути по-късно е последван от по-хладен газов облак.
Това е доказателство, че младите звезди наистина бомбардират орбитите си с огромни количества енергия и материя.

Как тези бури могат да „запалят“ живота
Тук идва най-интересната част. "Това, което ни вдъхнови най-много, бе дългогодишната загадка как буйната активност на младото Слънце е повлияла на зараждащата се Земя," споделя Намеката.
Учените смятат, че тези мощни изригвания не просто "пържат" планетите. Те доставят необходимата енергия, която да накара простите молекули в атмосферата на ранните планети да реагират. Енергията от CME може да разбива стабилни молекули като CO₂, N₂ и H₂O, превръщайки ги в реактивни радикали. Именно тези радикали могат да се комбинират в по-сложни органични съединения — аминокиселини, нуклеотиди и други градивни елементи на живота.

Това е естествена космическа версия на експеримента на Милър–Юри, който през 1953 г. показва, че електрически разряди могат да създадат органични молекули от проста газова смес. Разликата е, че в космоса „електрическите разряди“ са милиарди пъти по-мощни.

Решение на парадокса „слабото младо Слънце“
Още един ключов елемент се вписва в тази картина. Според физичните модели младото Слънце е светело с около 30% по-слабо от днес. Това би трябвало да превърне Земята в замръзнала топка лед. Но геологичните данни показват течна вода и активна химия.

Една от водещите хипотези е, че честите слънчеви бури са затопляли атмосферата, създавали са мощни химични реакции и са поддържали климат, подходящ за живот — въпреки слабата светлина.
Какво означава това за търсенето на живот

Откритието има огромни последици за астробиологията. Много екзопланети обикалят около млади, активни звезди. Доскоро се смяташе, че това ги прави негостоприемни. Но ако бурите са катализатор за органична химия, тогава именно тези „бурни“ системи може да са най-подходящи за възникване на живот.

Така че, докато днес се пазим от слънчевите бури, новите изследвания пораждат предположението, че може би дължим съществуването си именно на един такъв древен, космически катаклизъм.