„Със сигурност имаме остра нужда от чувството за справедливост. Една от основните потребности е свързана със социалните неравенства. В момента имаме обедняване и това, което наричаме „статус на паника“. Съществуват обаче много ясни ядра, които искат нещо конкретно – да превземат правосъдието в България с цел да вземат власт. В момента имаме ясни доказателства, че правосъдната система е автономна и независима, има свои механизми на регулация и успява да даде до някаква степен отпор. Това управление се опитва да използва МВР с репресивна цел, но се провали жалко. Все по-жалки започват да изглеждат напъните да бъде сменен главният прокурор. Съдебната реформа може да се направи, ако имаме стабилно мнозинство и управляващи, които наистина искат да трансформират обществото и да го върнат в полето на развитието а не на конфликта. Самопровъзгласилите се сили на промяната се провалят много жалко, което е тъжно, защото ще ни в дълъг вкарат в период на отчаяние и апатия. Хората, които вярват в прогреса, ще бъдат отчаяни и обезкуражени. Целта им е да превземат, както Путин иска още един град. Т.е. - има още нещо да се доизчегърта, за да могат да се похвалят на следващите избори. Да кажат, че са унищожили още едно парче от омразното статукво". Това заяви пред Нова Нюз социалният антрополог Харалан Александров. 

„Много се притеснявам, че политическите аргументи винаги взимат връх, когато се говори за тази материя. Като преподавател по Права на човек, ми беше трудно да убедя студентите, че е по-добре да останат виновни хора неосъдени, отколкото обратното – да бъдат осъдени невинни. Специализираната прокуратура и съд бяха създадени с политическото решение. Влизаме обаче в сферата на политика на обвиненията – когато политиците влизат в ролята на прокурори. Управляващите се държат като трибунал. Днес сме свидетели на регрес“, коментира Александров.