Харвардски професор: Чрез ИИ корпорациите подменят демокрацията с контролирана от тях "изкуствена държава"

Светът се движи към бъдеще, в което изкуственият интелект може да доведе до „фабрично отглеждане на хора“, ако технологичните елити успеят да наложат своите виждания, предупреждава професорът от Харвард Джил Лепор.

Пред „Ню Йорк таймс“ историчката представи концепцията си за „изкуствената държава“. Според нея тя постепенно измества традиционната национална държава и особено конституционната демокрация, като отнема човешката самостоятелност.

При този нов модел управлението се осъществява „не със съгласието на хората, а от машини, които вземат решения“, обясни Лепор. Самите машини обаче са собственост на корпорации.

Тя подчерта, че „изкуствената държава“ все още не е напълно изградена, но основите ѝ вече се полагат. Това е и мечта на част от влиятелните елити, които смятат, че властта им трябва да стои над държавните институции и избирателите.

„Риториката на този исторически момент е свързана с изчезването на съвременната либерална и конституционна демокрация. Тези елити не се интересуват от желанията на хората. Всъщност хората не искат изкуствен интелект и центрове за данни. Именно в това се състои кризата.“ - посочи Лепор.

Тя разглежда подробно концепцията в предстоящата си книга „Възходът и падението на изкуствената държава“. Идеята се ражда от прост въпрос. В свят, в който хората все по-често са принудени да разговарят с изкуствен интелект, за да запишат час или да получат помощ от компания, „кой реши, че трябва да живеем по този начин?“.

„Изкуствената държава“ представлява своеобразно отстъпление, при което все повече държавни функции се поемат от корпорациите, притежаващи и контролиращи цифровата комуникационна инфраструктура.

Начинът, по който хората получават новини, научават за изборите и решават за кого да гласуват, все повече зависи от тези влиятелни компании. В миналото основните посредници бяха телевизията и радиото, а днес тази роля постепенно се поема от социалните мрежи.

Цифровата комуникация, около която вече е организирано всекидневието, има силен изолиращ ефект. В статия за „Ню Йоркър“ от 2024 г. Лепор определя „изкуствената държава“ като „превръщане на обществения живот във фабрична ферма, сортиране и разделяне, изолация и отчуждение, унищожаване на човешката общност“.

Изкуственият интелект не е единствената движеща сила зад този процес, но значително го ускорява. Вместо да разговарят със съседи, местни представители или експерти, хората вече питат „Чат Джи Пи Ти“ за кого да гласуват. Същевременно част от политическите послания, които достигат до тях, вероятно са написани с помощта на ИИ.

Решения на всички равнища се вземат с участието на интелигентни машини. Изкуственият интелект укрепва и системите за наблюдение, като обработва огромните количества данни, събирани за хората.

Един от най-опасните аспекти на реториката в подкрепа на ИИ, идваща от Силициевата долина, е представянето на технологията като неизбежна. Лепор определя този фатализъм като „измамна предпоставка“, изградена върху още няколко съмнителни твърдения.

Едното гласи, че регулациите задушават иновациите и затова правителствата трябва да премахнат ограниченията пред развитието на ИИ. Другото е, че технологичният напредък винаги укрепва демокрацията и следователно сегашните заплахи ще изчезнат от само себе си.

Според Лепор нито едно от тези твърдения не е вярно. Подобни обещания са били давани и при появата на други технологии в близкото минало.

„Сега хората от сектора на изкуствения интелект се връщат със същите аргументи, които слушахме за персоналния компютър, интернет и социалните мрежи“, подчерта тя. /БГНЕС