„Брюксел има интерес условията на границата да бъдат възможно най-враждебни. Напливът на мигранти не устройва Европа и все по-малко от тях ще идват, ако възпиращите мерки са по-жестоки", коментира за АФП хърватският политически анализатор Ясмин Кларич.

Активисти твърдят, че полицейското насилие непрекъснато се увеличава през годините, откакто Балканският маршрут бе официално затворен през 2016 г., а властите използват сила като възпиращ фактор.

"Брюксел и някои държави действат лицемерно", пише хърватският вестник „Вечерни лист“, цитиран от БГНЕС.

Има ли Брюксел интерес от насилието към мигранти по Балканския маршрут или зад тези твърдения не прозират други намеренията на Заграб, които са в интерес на Хърватия?

Проблемът с мигрантите в Европа не е от днес или от вчера, а обвиненията на Хърватия отправени към Брюксел звучат като пропагандни внушения, че видите ли ЕС го неглижира, оставайки напълно индиферентен към него. Какво обаче се крие зад тях? 

Хърватия и Босна са разположени по т.нар. Балкански маршрут, по който преминават стотици хиляди хора от Близкия изток и Азия в търсене на нов живот в Западна Европа. Маршрутът беше официално затворен, когато през 2016 г. ЕС и Турция подписаха споразумение за контрол на граничните пунктове след рязкото увеличаване на броя на пристигащите през 2015 година.

По данни на Датския съвет за бежанците от юни 2019 г. насам повече от 30 000 души, предимно мъже от Афганистан, Бангладеш и Пакистан, са били възпрепятствани да преминат в Хърватия от Босна. В същото време обаче се смята, че хиляди хора са влезли нелегално в Хърватия през тесен коридор с Босна от гъсти гори и пълноводни реки, с цел да се отправят по-насевер към ЕС. 

Разследване от месец октомври, проведено от редица издания, сред които и от германския „Шпигел“ и френския вестник „Либерасион“, разкри видеоматериали, на които се вижда как мъже с необозначени униформи нападат мигранти, преди да ги изтласкат обратно в Босна. А "вербалните обиди и малтретирането са се превърнали във физическо насилие", според Теа Видович от базираната в Загреб застъпническа група Център за изследване на мира.

Тези скандални разкрития не остават без санкцията на Европейската комисия, като говорителят на ЕК официално заявява, че „всяка подобна практика е незаконна и националните органи на която и да е държава са длъжни да я разследват". Освен това както вербалните обиди, така и насилието и малтретирането над мигранти са в пълен разрез с основнте принципи и ценности на ЕС, както и с базисните документи за правата на човека, в това число и на мигрантите, към които Брюксел стриктно се придържа.
Любопитен факт е, че мигрантската сага и спорът по темата стават актуални в момент, когато Хърватия си поставя за цел да се присъедини към Шенгенската зона до 2024 година, т.е. възможността за свободно предвиждане без да подлежат на гранична проверка в страните от ЕС и единна визова система, при условие че Загреб може да осигури сигурността по границите си.

Официалните власти в страната не отричат, че Брюксел осъжда насилието, но негодуват, че ЕС няма да отвори вратите си за мигранти и предпочита външните държави, включително Хърватия да не ги пускат в „крепостта Европа“. Вместо това да се възприема като оказано доверие към Хърватия като надеждна страна членка на Съюза, която може да опази себе си и Европа от мигрантската вълна, то се възприема като лицемерие от страна на Брюксел, който видите ли има полза от насилието над мигранти. Още по-несъстоятелно е да се вменява вина на ЕС за рецидиви като обиди, насилие и малтретиране, защото тяхното разследване и постановяване на определени санкции е в правомощията на инстициите на съответната държава, където са се случили те. А европейските институции имат единствено правото да реагират, без да се намесват директно във вътрешните дела на която й да е суверенна държава. Затова зад твърденията на  Загреб, че Брюксел има интерес от насилието над мигранти прозират непочтени намерения, а защо не и опити на Хърватия да притиска Брюксел за по-скорошното й приемане в Шенген с измислени тези и внушения.