Лунната повърхност вече не е просто цел за изследване, а богато находище. Свръхредкият изотоп Хелий-3 (Helium-3), вграден в лунната почва, се превърна във фокус на правителства, технологични гиганти и стартъпи. Ценността му идва от потенциала да служи като ултра-чисто ядрено гориво за бъдещи термоядрени реактори, да охлажда квантови компютри и да захранва медицински устройства.

Надпреварата за добив на Хелий-3 се оформя като нов тест за глобалните приоритети: кой ще изгради инструментите, кой ще постави правилата и кой ще спечели от ресурсите, открити извън Земята.

Какво прави Хелий-3 толкова ценен?

Хелий-3 е лек, нерадиоактивен изотоп. Основната му стойност е свързана с термоядрения синтез (фузия). Теоретично, Хелий-3 може да захрани ново поколение чисти термоядрени реактори, които не генерират опасни радиоактивни отпадъци, както настоящите реактори за ядрено делене (фисия).

Въпреки че ядреният синтез с Хелий-3 все още не е постигнат с нетна енергийна печалба за продължително време, той вече има критични приложения на Земята:

Квантови компютри: Използва се в ултра-нискотемпературни хладилници за охлаждане на квантови компютри.
Медицина и сигурност: Прилага се за усъвършенствани MRI сканирания на белия дроб и е ключов компонент в неутронните детектори за ядрена сигурност.

Добивът на Хелий-3 на Земята

Докато Луната притежава до един милион метрични тона от изотопа, Хелий-3 е изключително рядък на Земята. Той не може да бъде добит чрез стандартно копаене. Почти целият земен Хелий-3 се добива като вторичен продукт от бавното радиоактивно разпадане на тритий в ядрените арсенали и реактори.

Годишно на Земята се произвеждат само няколко хиляди литра. Този остър недостиг прави цената му изключително висока и подхранва интереса към лунните запаси.

Лунната надпревара: Държави и корпорации

Хелий-3 се е натрупал в лунния реголит (прах) през милиарди години, пренесен от слънчевия вятър, тъй като Луната няма защитно магнитно поле. За да се добие дори малък обем, миньорите ще трябва да преработят тонове прах.

САЩ и Китай третират Луната като разширение на националните си интереси. САЩ, чрез NASA, извършиха историческа поръчка за три литра лунен Хелий-3, за да стимулират бъдещата верига за доставки. Китай продължава да позиционира мисиите си Чанъе към Южния полюс на Луната, зона богата на лед и други ценни ресурси.

През септември 2025 г. фирмата Bluefors подписа договор със стартъпа Interlune за покупка на до 1000 литра лунен Хелий-3 годишно на стойност 300 милиона долара.
Планът на Interlune е да загрее реголита, за да освободи газовете, да отдели Хелий-3 и да го транспортира. Въпреки че лунната почва е агресивна, правителствата инвестират сериозно, приемайки техническите предизвикателства.

Териториални претенции и бъдещето на космоса

Надпреварата за Хелий-3 е повече от енергия; тя е за власт. Както отбеляза Шон Дъфи от NASA, "Тези, които водят в космоса, ще водят и на Земята".

Тъй като слънчевите панели и батериите не могат надеждно да захранват бъдещите лунни бази, ядрената енергия е неизбежна. Но появата на първия ядрен реактор на Луната създава юридически прецедент. Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява националното присвояване на небесни тела, но не казва нищо за изключителните оперативни зони за безопасност около енергийни централи.

Правната неяснота може да бъде използвана от държавите, за да оправдаят де факто териториални претенции върху кратери, богати на ресурси.

Визията за бъдещето – където първата нация, която захрани реактор, рафинира газ или презареди космически кораб на Луната, предефинира собствеността извън нашата планета – привлича правителства и инвеститори. Очаква се половината от всички 450 лунни мисии, планирани до 2033 г., да бъдат търговски, генерирайки над 150 милиарда долара приходи.