Луната – следващият „Див запад“ на строителството

Космическата надпревара за Луната вече не е просто научна фантастика. До 2040 г. учените от NASA и частни компании като японската ispace си поставят амбициозната цел да изградят постоянни лунни бази. Но кой има право да строи там? Какви ще са тези домове? И могат ли международни договори да опазят лунното наследство?

Отговорът започва с необичаен материал — един мицел. Астро-биологът д-р Лин Дж. Ротшилд от NASA’s Ames Research Center вярва, че куполни жилища от мицели — коренова структура на гъбите — могат да се превърнат в устойчиви, изолирани и огнеупорни лунни домове. На Земята мицелите вече намира приложение за производство на тухли, мебели и обувки.

 „Мицелът е с ниска горимост, добра звукоизолация и може да осигури отлична термична защита“, подчертава Ротшилд.

Лунният добив и обещаният „близък космос“

Луната не е само място за научни експерименти или футуристични жилища — тя е и източник на ценни ресурси. С влизането на компании като Interlune започва реална надпревара за стратегически енергийни суровини на лунната повърхност, като водород и редкоземни метали. Паралелно с това визионери като Илон Мъск с ракетите Starship и нови разработки като Sunbird обещават човечеството да достига Марс за три месеца — а Луната, разбира се, остава далеч по-достижима цел в тази надпревара за „близкия космос“.

Големите играчи на лунното поле

В надпреварата участват не само САЩ, но и Китай, Европа, Япония и Индия. Foster + Partners, един от най-големите архитектурни студия, разработва проекти за 3D-принтирани лунни жилища заедно с Европейската космическа агенция. Китай планира Международна лунна изследователска станция след 2028 г., като обмислят и изграждането на ядрена електроцентрала за захранване на базата.

Тези планове обаче изправят света пред правни и етични предизвикателства. Според Договора за Космоса от 1967 г. и Споразуменията „Артемида“ от 2020 г., нито една страна не може да притежава Луната. Те могат да строят, да проучват и да добиват ресурси, но не и да обявяват териториална собственост. Затова много учени предупреждават, че Луната може да се превърне в нова зона на спорове, подобно на Антарктида.

През януари Световният фонд за паметници (WMF) включи Луната в своя списък на обекти за наблюдение през 2025 г. Причината – потенциалното унищожаване на над 90 исторически обекта и артефакти, включително Аполо 11, първата стъпка на Нийл Армстронг и дискът с послания на добрата воля от 72 нации.

„Настоящите споразумения признават лунното наследство, но нямат механизми за прилагане“, коментира изпълнителният директор на WMF Бенедикт дьо Монтлор. Затова някои експерти предлагат модел, подобен на Договора за Антарктида, който да наложи задължителна защита.

Как ще изглеждат домовете на Луната?

Да изградиш къща на Луната не е просто въпрос на транспортиране на стоманени греди или дървен материал с ракета. Луната няма атмосфера и е изложена на радиация и микрометеоритни удари. Това налага иновативен подход: комбинация от местни материали — реголит — и нови строителни технологии като 3D принтиране. Irene Gallou, старши партньор във Foster + Partners, подчертава, че Земята вече е тестова площадка: „Новите подходи за терморегулация, ефективно използване на ресурси и структурна устойчивост ще гарантират оцеляването на човека извън Земята.“

Въпреки споровете за правото на строеж и опазването на лунното наследство, технологиите продължават да напредват. С комбинацията от биоматериали като мицелий, 3D принтиране и използването на лунен прах, изграждането на лунни селища вече изглежда по-близко от всякога. Въпросът е не само как ще строим, но и как ще управляваме това ново пространство и граница, за да не повторим грешките от миналото.