Човешката дейност заличава границите между видовете. Ново проучване на динго в Австралия разкрива неподозирани ползи от "нечистата" кръв.

От австралийската пустош до горите на Америка – човешката намеса разрушава бариери, съществували милиони години, и принуждава природата да импровизира.

В продължение на хилядолетия океаните и планините са действали като естествени "гранични полицаи", държащи видовете разделени. Това позволява на еволюцията бавно да върши работата си, създавайки уникални животни за всяко кътче на планетата. Но когато европейските кораби започват да кръстосват света, те не носят само стоки и заселници. Те носят биологичен хаос.

Ново проучване, публикувано в престижното списание PNAS, разглежда един от най-ярките примери за този процес: австралийското динго. Резултатите обръщат с краката нагоре представата ни за "чистотата" на видовете.

Парадоксът на Динго: По-силни благодарение на врага

Дингото пристига в Австралия преди около 3500 години и се превръща във върховен хищник. Когато обаче европейците акостират през 18-ти век, те носят със себе си домашни кучета.

Учените отдавна спорят дали днешните динго са "чисти" или са просто мелези. За да разберат истината, изследователите прибягват до метод, достоен за криминален сериал – сравняват ДНК на съвременни динго с "древна ДНК", извлечена от кости на животни, живели преди идването на европейците (преди 1788 г.).

Резултатите са изненадващи:

Географско разделение: Дингото в Северозападна Австралия е почти напълно "чисто". Но в Югоизточна Австралия, където човешкото присъствие е най-силно, до 25% от генома на дингото идва от домашни кучета.
Ефектът на отровата: Най-интензивното кръстосване е започнало преди около 30 години (10 поколения). Това съвпада с масовите кампании за въздушно хвърляне на отровено месо за изтребване на дингото.
Тук е иронията: Когато популацията на един вид спадне драстично (заради изтребване), намирането на партньор става трудно. Тогава животните са принудени да се чифтосват с най-близкия наличен роднина – в случая, домашното куче.

Но вместо това да унищожи вида, то го спасява. Генетичният анализ показва, че новите гени са направили дингото по-устойчиво на болести и са предотвратили негативите от кръвосмешението.

Глобалният ефект: Новите хибриди

Случаят с дингото не е изолиран. Колонизацията и урбанизацията създават условия за появата на нови хибриди по целия свят. Ето няколко примера, които илюстрират мащаба на явлението:

1. Coywolf – призракът на Северна Америка

Докато дингото се смесва с домашни кучета, в Северна Америка се наблюдава възходът на "супер-хищник".

Когато европейските заселници изсичат горите и избиват вълците в източната част на САЩ и Канада, те отварят ниша за койотите, идващи от запад. Липсата на партньори кара малкото останали вълци да се чифтосват с койоти (и понякога с големи кучета).

Резултатът: Койвълкът. Той е по-голям от койот, по-адаптивен от вълк, ловува на глутници и, за разлика от вълците, се чувства комфортно в градска среда. Това е животно, създадено директно от промените в ландшафта, наложени от човека.

2. Зеленоглавата патица – завоевателят

Това е пример за "тиха асимилация".

Европейската зеленоглава патица (Mallard) е била разселвана от ловци по целия свят. В Нова Зеландия тя влиза в контакт с местната Сива патица (Grey Duck). Тъй като са генетично близки, те се кръстосват свободно.

Резултатът: Днес се смята, че "чистата" новозеландска Сива патица е почти изчезнала функционално. Тя е била асимилирана в хибридна популация, доминирана от гените на по-агресивната и адаптивна европейска патица.

3. Европейската дива котка

Подобно на дингото, дивата котка в Европа (особено в Шотландия) е на ръба на изчезването като генетично обособен вид. Причината отново е фрагментацията на горите, която ги принуждава да живеят близо до ферми и градове, където се срещат с домашни котки. Смята се, че в Шотландия вече няма 100% чисти диви котки.

Краят на манията за "чистота"?

Традиционната природозащита често се фокусира върху запазването на "генетичната чистота". Но новото проучване за дингото, както и примерите с койвълка, повдигат важен въпрос: Дали хибридизацията е непременно лоша?

Учените зад изследването в PNAS твърдят, че трябва да променим мисленето си. Вместо да се борим с вятърни мелници за запазване на чистота, която може би вече не съществува, трябва да се фокусираме върху функцията на животните в екосистемата.

Ако едно "мелез" динго върши работата на върховен хищник и поддържа баланса в природата, то има своето място там. В свят, доминиран от човека, еволюцията вече не работи с милиони години. Тя работи със сроковете, които ние ѝ поставяме.