Хиляди хора се събраха в Поточари, за да почетат жертвите на геноцида в Сребреница.

Днес се навършиха 29 години от престъплението, извършено от сръбските сили.

Преди три десетилетия сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиват само за няколко дни над 9000 души в босненския анклав, обявен от ООН за "безопасна зона".

Стореното е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война.

По обяд в Поточари бяха погребани още 14 жертви. Най-младата от тях е била на едва 17 години през 1995 г. Всяка година биват откривани още останки.

На 23 май 2024 г. т.г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която утвърждава 11 юли като международен ден за отдаване на почит на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.

На 8 юли около 5000 души тръгнаха в "Поход на мира" от Незук към Поточари, за да отдадат почит на хилядите убити мъже и момчета. Малцина оцелели поведоха множеството.

Днес в Поточари министри и дипломати положиха цветя на мемориалната плоча. Там беше и българският министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Опитът на Съвета на министрите на БиХ да обяви 11 юли за ден на траур се провали и тази година. Нямаше консенсус за такова решение, защото министрите от единия ентитет - Република Сръбска, гласуваха против за пореден път.

Европейският съюз осъди отричането на геноцида и го нарече "един от най-мрачните моменти в съвременната история".

Някои жени губят своите син, съпруг и баща едновременно.

Председателката на „Майките на Сребреница“ Мунира Субашич днес изрази съжаление, че президентът на Сърбия Александър Вучич не е бил вносител на Резолюцията за геноцида в Сребреница в Общото събрание на ООН.

"Искам да благодаря на всички посланици, които подкрепиха решението. За тези, които не гласуваха или се въздържаха, ще дойде време и те да гласуват, а ако не, нека се засрамят.“ - каза Субашич в обръщението си.

„Голям брой военнопрестъпници все още се разхождат из Сребреница и ни се смеят, понякога ни се смеят в лицата и мисля, че злото се пробужда“, добави тя.

Върховният представител на международната общност Кристиан Шмид подчерта, че "Резолюцията осъжда всяко отричане на геноцида и всички действия, които прославят осъдени престъпници“.

"Раните никога няма да зараснат. Тази трагедия не може да бъде забравена." - заяви 30-годишният Мехо Османович. Няколко негови роднини са убити в Сребреница. Неговият вуйчо - едва на 7 години.

70-годишната Мавлида Бегич е изгубила двамата си чичовци. Самата тя, заедно с трите й малки деца, е била затворена в сръбски концлагер в Рогатица за три месеца.

"Разочарована съм от силите на ООН. Европа не ни защити, а ни остави в ръцете на сърбите." - каза Бегич.

Впоследствие бяга в Австрия, но всичките ѝ роднини от мъжка страна са избити - 38 души.

Османа Ватреш оцелява три години в лагера в Лукавица, след като е потърсила неуспешно подслон в "защитените" от ООН анклави по време на войната в Босна и Херцеговина. И нейният съпруг е затворен в Рогатица. 6-годишният й племенник е убит в Сребреница от сърбите.

"Не искаме междуетническа омраза. Всички сме хора, без значение от вяра и етнос. Това престъпление не трябва да се повтаря никога повече." - подчерта Ватреш.

Босненският председател на президентството на БиХ Денис Бечирович каза, че Сараево иска мир, но е "застрашено от политиката на режима в Белград и Вучич.

"През 1992 г. целта беше Велика Сърбия. Днес лидерите на Република Сръбска казват, че Босна и Херцеговина не е държава. Нека отговорим на въпроса дали има прилики между ситуацията в началото на деветдесетте години и днес." - призова той.

По време на войната в Босна и Херцеговина (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25º през нощта през зимата.

През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“.

Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.

Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца.

Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.

„Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време среща, която е записана на видео - тя се провежда няколко часа преди началото на клането.

В следващите няколко дни следва систематично изтребление от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти. /БГНЕС