Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“

Мащабната пролетна офанзива срещу Украйна, с която Русия заплашваше, не се осъществи. Това не означава, че няма да се случи, но повдига сериозни въпроси. Мащабна офанзива не бива да се обявява по очевидни причини, а ако тайната изтече, тя трябва да започне бързо. Руснаците не са осакатили украинците, нито пък са принудили САЩ да спрат да изпращат оръжия в подкрепа на Украйна на бойното поле. Руснаците се смятат за неспособни да капитулират или да извоюват решителна победа. Необходима е алтернативна стратегия. Честите руски позовавания на евентуална употреба на ядрени оръжия или скъсване със САЩ по отношение на контрола върху въоръженията имат смисъл в този контекст.

Фактът, че стратегията се върти около честите препратки към ядрени действия, напомня защо някога те бяха наричани „оръжия на ужаса“. Ленин е казал, че целта на терора е да всява ужас. Заплахата от ядрена атака очевидно има предвид тази стратегия. Това е разумна стратегия, способна да разбие материалните и психологическите възможности на врага.

Предимството на ядрените оръжия е способността им да нанасят значителни поражения с едно оръжие. Ядреното оръжие има голяма зона на поражение, което означава, че то може да изпълни тази мисия ефективно. Ядрените оръжия може и да не се нуждаят от висока точност, но се нуждаят от способност за оцеляване. Една част от нея е планът за изстрелване, който може да бъде насочен от врага. Друг риск е прихващането по време на полет от страна на противника, но в този случай оръжието все пак може да бъде в състояние да унищожи голяма зона. Въпреки това ядрените оръжия имат и слаби страни. Те са зависими от контраразузнаването, за да се създадат стратегии за оцеляване. Обикновено имат фиксирана стартова площадка, а ракетата-носител, макар и бърза, обикновено не е маневрена. Теглото на бойната глава може да ограничи времето за достигане на целта. Взети като цяло, ядрените оръжия съчетават голяма зона на поражение с висока смъртоносна опасност, но докато не бъдат изстреляни, са уязвими.

От руска гледна точка един ядрен удар създава повече проблеми, отколкото решения. От американска гледна точка отбранителната позиция е изначално опасна. В същото време и руската, и американската позиция имат вградени уязвимости. Затова и двете страни трябва да създадат алтернативи.

От години, а през последните месеци и по-интензивно, и двете страни открито обсъждат хиперзвуковите ракети. Хиперзвуковите означават висока скорост, както и голям обсег на действие. Това, което името не отразява, но е от съществено значение, е, че хиперзвуковите ракети са прецизно управляеми. Това означава, че система за насочване маневрира ракетата към строго определена цел, като ограничава необходимостта от използване на мощни експлозиви с големи зони на поражение и предполага хиперточност на удара, позволяваща прецизно използване на разузнавателна информация. Маневреността означава способността за избягване на вражеската защита.

Възходът на хиперзвуковите технологии, съчетан с прецизността и други стойности, поставя ядрените оръжия в голям риск. Натрупването на разузнавателна информация за целите, програмирането на насочването им и поддържането на целостта на ударното средство създават възможност за грешки на стабилна платформа.

Основната слабост, която остава при хиперзвуковите оръжия, е тяхната скорост, за която маневреността не компенсира. За да се гарантира оцеляването, хиперзвуковите двигатели се нуждаят и от изключително висока маневреност. Още по-важно е, че големият им обсег на действие позволява използването на хиперзвуковите средства за откриване и атака на изключително голямо разстояние. Възможността за откриване на маневрираща цел създава обвивка на относителна безопасност. Всъщност хиперзвуковите летателни апарати, способни да достигнат Мах 5 или повече и да поразяват цели на големи разстояния, биха променили характера на войната и биха затруднили тактическите ядрени заплахи в настоящата ситуация. Но това все още не е настъпило.

Идеята за хиперзвук естествено води до планиране на високоскоростни, маневрени системи и открива нов тип война. Но постоянното обсъждане на системи с относително по-ниска скорост предвещава бъдещето. /БГНЕС