Ходовете на Ердоган стават все по-отчаяни

Поевтиняването на лирата удари директно по джоба на повечето турци, но това не разколеба ни най-малко президента Реджеп Таип Ердоган. Нещо повече - в понеделник той заяви, че е решен да доведе до победен край това, което нарича война за независимост (по подобие на войната на Кемал Ататюрк срещу Гърция и Антантата отпреди век).

Ще подкрепи ли обаче народът своя президент в тази "война"? 

Битката на Ердоган с високите лихви изисква и висока социална цена, засилва политическата нестабилност и отслабва външнополитическите инициативи на турския президент, сочи д-р Берк Есен - преподавател по политология в Университета "Сабанджъ", в интервю за БНР.

Според него политическата ситуация в Турция вече е нестабилна от доста време. С влошаването на икономическото положение политическата криза също ескалира. Все по-ясно става, че президентът Ердоган не може да управлява икономиката. Не може да задоволи собствените си избиратели. Затова управляващата "Партия на справедливостта и развитието" губи подкрепа и той очаква още протести и още нестабилност в Турция.

Запитан дали има шанс опозицията да издейства предсрочни избори и да ги спечели, Есен коментира: 

"Мисля, че опозицията има голям шанс да спечели следващите избори. Именно затова Ердоган предприема тези отчаяни, рискови ходове в икономиката. Президентът е наясно, че при настоящите тенденции в икономиката опозицията само ще се засилва. Противниците на Ердоган разшириха електоралната си подкрепа и през 2019 година спечелиха някои от големите градове, включително най-големите - Истанбул и Анкара. Силно ме съмнява обаче, че опозицията ще може да издейства предсрочни избори ако Ердоган и Девлет Бахчели (лидерът на Партията на националистическото действие) не са съгласни. А те не са съгласни, защото президентът иска да даде време на експеримента си с икономиката да подейства. Опозицията не може да инициира избори и чрез парламента, защото няма мнозинство, освен ако националистите напуснат коалицията си с Партията на справедливостта и развитието. Но партията на Бахчели също няма интерес от ранни избори, защото рейтингът ѝ е паднал до 7 или 8 на сто. Третият вариант за предизвикване на избори е чрез обща стачка или масови демонстрации, но това едва ли ще се случи. Едва ли ще се стигне до предсрочни избори, поне не в следващите 6 месеца."