Христо Грозев: Путин лично посочва мишени за ликвидиране, но е най-дезинформираният човек в Русия

Разследващият журналист Христо Грозев твърди, че руските специални служби разполагат с конкретни списъци на хора, които искат да ликвидират в чужбина, а включването в тях невинаги се определя от политическата дейност на набелязаните.

По думите му в повечето случаи решаваща роля играят личният интерес на Владимир Путин или финансовата подкрепа на влиятелни бизнесмени, които превръщат собствените си конфликти с журналисти и опозиционери в операции, представяни като въпроси на националната сигурност.

В интервю за опозиционната руска телевизия „Дождь“ Грозев разказва и за новите данни около кремълския наемен убиец Вадим Красиков, освободен от германски затвор при международната размяна на затворници през август 2024 г.

Според разследващия журналист Красиков вече живее с нова самоличност, получил е ултла скъп автомобил и вероятно отново работи за руските държавни структури.

Христо Грозев коментира още разследването за осуетената операция срещу украински транспортен самолет на летището в Лайпциг, опитите на Федералната служба за сигурност на Русия да подставя западни журналисти и причините, поради които Путин може да получава изкривена информация за случващото се в собствената му страна и по света.

Красиков е получил нова самоличност и вероятно отново работи за руските служби

По думите на Грозев американският журналист Еван Гершкович, който беше задържан в Русия през 2023 г. и освободен при размяната на затворници през 2024 г., се е обърнал към него за помощ при проучването на хората, участвали в операцията по задържането му. Гершкович работи върху книга за преживяното в руския затвор и е искал да разбере повече за служителите на ФСБ, замесени в случая.

Един от основните въпроси бил какво се е случило с Вадим Красиков след освобождаването му от Германия. През август 2024 г. руският президент Владимир Путин лично посрещна Красиков на летището в Москва след размяната, при която Русия освободи редица западни граждани и руски политически затворници.

„Това, което установихме след няколко седмици разследване, не е много, но продължаваме работата си“, обяснява Грозев. По думите му Красиков вече разполага с нова самоличност, а членовете на семейството му също живеят под променени лични данни.

Разследващият журналист твърди, че Красиков е получил и държавни награди, както и луксозен автомобил BMW X6, произведен през 2025 г. Автомобилът не е регистриран, а Грозев е предоставил на Гершкович снимка, на която според него се вижда Красиков зад волана.

Още по-съществена е следата, която може да сочи към възстановяване на служебната му дейност. По думите на Грозев Красиков е бил засечен от камери за видеонаблюдение на военно летище в близост до Москва. Журналистът смята, че това е основание да се предполага, че бившият затворник отново е започнал работа за руските държавни структури.

Грозев припомня, че разследванията на неговия екип от 2020 и 2021 г. са разкрили подробности за миналото на Красиков. Малко преди пътуването си до Германия, където през 2019 г. уби чеченския гражданин Зелимхан Хангошвили, той е бил в Сирия от името на ФСБ.

Според Грозев хора от обкръжението на Красиков в момента участват в набирането и обучението на диверсанти и убийци. Журналистът допуска, че човек с неговия опит и връзки също може да бъде привлечен към подобни операции. Това обаче е оценка на Грозев, а не потвърдено доказателство за конкретна нова задача на Красиков.

Защо Путин е направил всичко възможно, за да върне Красиков

Според Грозев значението на Красиков за Кремъл не може да бъде обяснено единствено с евентуалните му лични отношения с Путин. По-важна е ролята му в системата на руските специални служби и демонстрацията, че държавата няма да изостави хората, изпратени да изпълняват опасни задачи в чужбина.

Журналистът посочва, че Красиков е бил свързан със структурите за охрана на висшето руско ръководство. По информация, получена от негов роднина — зет на Красиков, — самият Красиков се е хвалел, че някога е стрелял на стрелбище заедно с Путин, още когато бъдещият президент живеел в Санкт Петербург.

Грозев обяснява, че в Русия съществува характерен път за част от бившите служители на службите за охрана и специалните подразделения. След като напуснат официалната си длъжност, някои от тях започват да работят по частни поръчки, включително в криминална среда. В определени случаи впоследствие отново се оказват полезни за държавните служби.

Според разследващия журналист Красиков е бил издирван във връзка с убийства в Русия, преди да бъде изпратен в Германия. Именно затова освобождаването му е имало особено значение за Кремъл.

„Много е важно Путин да показва, че държи на думата си. В противен случай следващия път никой няма да се съгласи да изпълни подобна задача, ако не е сигурен, че държавата ще направи всичко възможно да го върне“, е смисълът на обяснението на Грозев.

Така случаят „Красиков“ се превръща не просто в история за размяна на затворници, а и в сигнал към хората, които изпълняват тайните поръчки на Кремъл.

ФСБ е подготвяла няколко капана за Еван Гершкович

Грозев разкрива и подробности за опитите на руските служби да подставят американския журналист Еван Гершкович, преди той да бъде арестуван в Екатеринбург през март 2023 г.

Според разследването е имало няколко паралелни опита Гершкович да бъде въвлечен в инсценирана ситуация, която да позволи на руските власти да го обвинят в шпионаж. Един от вариантите предвиждал среща в Новосибирск, организирана от служителя на ФСБ Максим Пиунов.

По думите на Грозев срещата в Новосибирск в крайна сметка не се е състояла, след като ръководството отменило плана. Вътрешното съперничество между служители на ФСБ вероятно е довело до това друга група да организира задържането на журналиста в Екатеринбург.

Грозев свързва тези действия и с необходимостта Москва да разполага с достатъчно затворници, които да използва при бъдещи размени със западни държави.

Той припомня размяната от декември 2022 г., когато американската баскетболистка Бритни Грайнър беше освободена срещу руския търговец на оръжие Виктор Бут. Според журналиста след тази размяна руските власти са имали интерес да създадат нови възможности за подобни сделки.

„Това, което установихме, е, че е имало няколко опита Гершкович да бъде подставен. Те са били сходни по замисъл, а в крайна сметка се е стигнало до случая в Екатеринбург“, обяснява Грозев.

Той подчертава, че според събраните от екипа му данни Гершкович е бил подставен и не е извършвал шпионаж извън журналистическата си работа.

Разследващият журналист обещава да публикува допълнителни подробности за други представители на медиите, които според неговите данни също са били обект на подобни опити.

Провалената операция срещу украинския самолет в Лайпциг

В интервюто Грозев разказва и за разследването на предполагаема руска операция за унищожаване на украински транспортен самолет на летището в германския град Лайпциг.

Целта според журналиста е била да бъде унищожен най-големият транспортен самолет на Украйна, намиращ се в Германия. За операцията е бил разработен план, който включвал създаването на миниатюрни дронове, способни да бъдат пренасяни незабелязано.

Грозев твърди, че служители на руското военно разузнаване са прониквали в затворени интернет групи на украински доброволци и конструктори, където се обсъждало разработването на безпилотни апарати. Според него те са задавали въпроси на украински език, опитвайки се да съберат техническа информация за създаването на малки дронове.

Разследващият екип проследил участниците в тези разговори и установил връзки с хора, които по-късно пътували до Лайпциг. Грозев твърди, че екипът му е проследил връзка между Олег Левушкин, който има руско и латвийско гражданство, и бивш служител от охраната на Путин, когото журналистът свързва с руските специални служби и подготовката на дроновете.

Според Грозев бившият охранител е бил осъждан поне два пъти за въоръжени грабежи, след което отново е започнал да работи за руското военно разузнаване.

Журналистът твърди, че установената комуникационна верига свързва участници в операцията с офицер, отговарящ за активни действия в Европа.

„Добрата новина е, че дронът не е успял да бъде взривен. Лошата е, че виждаме мащаба на подобни операции и начина, по който се използват хора с двойно гражданство“, предупреждава Грозев.

Той обръща внимание, че притежаването на две гражданства улеснява придвижването в Европа и може да прави определени хора удобни за използване от руските служби.

Според него същата група е била свързана и с палеж на складова база на търговска верига в Полша през лятото на 2024 г. Тази връзка, както и твърденията за планираната операция в Лайпциг, са част от разследването на журналистическия екип.

Има ли списъци на ФСБ с хора за ликвидиране в чужбина?

Една от най-тревожните теми в разговора е твърдението на Грозев, че руските служби разполагат с конкретни списъци на хора, набелязани за ликвидиране извън Русия.

Журналистът подчертава, че подобни решения не могат да се разглеждат просто като самоволни действия на отделни служители на ФСБ. Според него операциите от този мащаб изискват одобрение на високо равнище заради политическите последици, които могат да предизвикат.

В същото време Грозев предупреждава, че не всеки руски емигрант или критик на Кремъл е автоматично застрашен. По думите му рискът се определя от конкретни обстоятелства, а логиката на подбора понякога е непредвидима.

„Не искам да създавам паника, но списъци има“, заявява той.

Според разследващия журналист в основата на голяма част от решенията стоят два фактора. Първият е личният интерес на Путин, който може да попита защо определен човек все още е жив. Вторият е намесата на финансово влиятелен спонсор, който настоява за действия срещу конкретен журналист или опозиционер.

Грозев обобщава, че според неговата оценка около 95% от случаите могат да бъдат обяснени с тези два механизма, докато останалите се дължат на други причини, включително погрешни представи на службите за влиянието на определени опозиционни фигури.

Той дава и личен пример, като казва, че самият той е попаднал сред хората, към които има интерес на най-високо равнище. Грозев обаче не представя публично всички подробности за това как е формирана конкретната заплаха.

Според него мястото на даден човек в подобен списък може да се променя в зависимост от политическата обстановка, вниманието на Путин и появата на нов финансов спонсор.

Олег Дерипаска и финансирането на операции срещу журналисти

В разговора Грозев посочва руския милиардер Олег Дерипаска като пример за бизнесмен, който според него може да използва държавната инфраструктура за преследване на лични интереси.

Журналистът твърди, че западните специални служби от години разполагат с информация за участието на Дерипаска във финансирането на определени операции. Като пример той посочва логистичната подкрепа за дейности на руското военно разузнаване в Африка, включително в периода след присъствието на частната военна формация „Вагнер“.

Грозев прави разграничение между финансирането на дейности, представяни като държавни, и предполагаемото използване на същата инфраструктура за лични разправи.

Според него е възможно бизнесмен да представи пред Кремъл даден журналист като заплаха за националната сигурност, въпреки че истинският мотив е личен конфликт или желание за отмъщение.

Така, по думите на Грозев, частният интерес може да бъде превърнат в държавна задача.

Той споменава и Константин Малофеев като друг бизнесмен, за когото е писал във връзка с подобни мрежи още преди началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Важно уточнение е, че конкретните твърдения за финансиране на операции срещу журналисти и за личните мотиви на отделни бизнесмени са оценки и обвинения на Грозев, представени в интервюто. Те не бива автоматично да се приемат като независимо доказани във всеки отделен случай.

Кремъл превръща провалите на специалните служби в пропагандни победи

Грозев коментира и публичните заплахи от анонимен представител на ФСБ срещу руски емигранти, наричани от руската пропаганда „власовци“ и „бандеровци“.

Според журналиста подобни видеозаписи имат преди всичко психологическа функция — да предизвикват страх сред руската емиграция и да създават усещането, че никой, напуснал страната и противопоставил се на Кремъл, не е в безопасност.

Той свързва този подход с реакцията на руските служби след отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал във Великобритания през 2018 г. Според Грозев руските служби понякога представят като успех операции, които не са постигнали първоначалната си цел, но са предизвикали страх и объркване.

В случая със Скрипал отравянето доведе и до смъртта на британската гражданка Доун Стърджис, която беше изложена на нервнопаралитичното вещество няколко месеца по-късно.

Грозев смята, че подобни действия могат да бъдат представяни вътрешно като доказателство за ефективността на службите, дори когато са довели до сериозни провали и невинни жертви.

Според него заплахите към емигрантите са част от по-широка стратегия за психологически натиск, а не непременно доказателство, че всеки заплашван човек е включен в реален оперативен план.

Путин вярва на собствената си дезинформация

В заключителната част на интервюто Грозев обяснява защо според него Владимир Путин може да има силно изкривена представа за събитията в Русия и по света.

Поводът е разказът на Еван Гершкович, според когото Путин е убеждавал чуждестранен лидер, че американският журналист е шпионин. Грозев казва, че не знае със сигурност за кой лидер става дума, но посочва, че журналистът Тъкър Карлсън също му е разказвал за подобни твърдения на руския президент по време на интервюто си с него.

Според Грозев това показва, че Путин може действително да вярва, че Гершкович е шпионин, въпреки че обвинението не е било подкрепено с публично представени убедителни доказателства за шпионска дейност.

Журналистът обяснява механизма с начина, по който информацията преминава през йерархията на руските служби. На всяко следващо равнище докладите могат да бъдат променяни така, че действията на подчинените да изглеждат по-успешни, провалите да бъдат оправдавани, а противникът да бъде представян като по-опасен.

Грозев дава пример с разследването си за руския обстрел на Мариупол през януари 2015 г. По думите му прихванати телефонни разговори са показали как информацията за операцията се променя при предаването ѝ между различните нива на командване.

Той смята, че подобна система може да доведе до ситуация, в която висшето ръководство взема решения въз основа на неверни сведения.

„Той може би е най-дезинформираният човек в Русия. Знае много по-малко за случващото се в страната, по света и на фронта, отколкото вие или аз“, е оценката на Грозев за Путин.

Според журналиста това не е просто куриоз или доказателство за личните особености на руския президент. То може да има сериозни последици за политиката на Кремъл, защото решенията на държавното ръководство зависят от информацията, която достига до него.

faktor.bg