Журналистът Христо Христов от сайта desebg.com представи кратка презентация, свързана с процесите на декомунизация на българското общество в рамките на кръгла маса на тема „Тридесет години демокрация – откъде започнахме, какво постигнахме и къде искаме да бъдем?“, организирана от Евро-атлантическия център за сигурност в столичния хотел „Хилтън“. Христов подчерта, че няма как, говорейки за 30 години от „началото на края“ на комунистическия режим, да не си направим равносметка до каква степен сме успели да се справим с тоталитарното си минало.

„Лицето на българската демокрация е огледало на декомунизацията в България. Когато политиците говорят за декомунизация, обикновено те се съсредоточават върху лустрацията. Това е погрешен и непълен подход. Има няколко процеса, които протичат и са характерни за всички бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа. Те са различни във всяка една държава. Това, което е изключително важно за една бивша комунистическа държава е едно независимо правосъдие да се опита да въздаде справедливост. Без справедливост в началото на демократичния път се получиха тези проблеми, които виждаме и днес. Разбира се не само България имаше проблем с правосъдието, а и доста други страни.

Държавата ни постигна осъждането на определени престъпления на комунизма

които в други страни успяха да направят. На първо място – съдебната система се сблъска с два проблема. Единият от тях е свързан с давността и не беше решен в България. За разлика от всички останали страни, Българският конституционен съд прие, че трябва да има давност за престъпленията на комунизма за разлика от съдилища в Германия и Румъния, например. Този проблем не беше решен с политическа воля, както в някои други страни“, коментира Христо Христов. 

„Все пак не казвам, че няма нито един осъден за престъпленията по времето на комунизма. На първо място това е делото „Чернобил“ и престъпното мълчание на комунистическия режим. Бяха осъдени вицепремиерът Григор Стоичков и главният санитарен инспектор Любомир Шиндаров. На второ място това е делото за унищожаването на досиетата по случая „Георги Марков“ в началото на 1990 г. Беше осъден последният началник на Първо главно управление на ДС Владимир Тодоров. Не на последно място е делото „Сираци“. При него бяха осъдени министър-председателят Георги Атанасов и министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров. Тогавашният президент Желю Желев помилва Георги Атанасов, който трябваше да лежи в затвора 10 години“, припомни журналистът.

Сред неуспешните процеси е „Дело №1“ срещу Тодор Живков

което на първа инстанция беше осъден на 7 години по обвинения за злоупотреба с власт и корупция. Той обаче възползва от новата конституция. Наказателната колегия на Върховния касационен съд прие, че Тодор Живков е бил държавен глава – нещо, което е абсолютно невярно, тъй като той е председател на колективен орган на Държавния съвет. Но по новата българска конституция държавният глава не може да отговаря за криминални обвинения. Другото провалено дело е с лагерите в Ловеч. То се сблъска с проблема с давността. Делото за унищожаването на досиетата също беше неуспешно. Такава е и съдбата на „Братските помощи“, заяви  Христов. 

„Много важен и въпросът с лустрацията. Има едни много важни думи на покойния чешки президент Вацлав Хавел – предпочитам няколко години сътресения през целия преход. Именно през 1993 г. Чехия направи успешна лустрация. В България са правени няколко опита. Първият е през 1992 г. по Закона за банките и кредитното дело. В него беше приет текст, чрез който не се разрешаваше да бъдат назначавани на ръководни постове сътрудници на тоталитарни комунистически режим. Конституционният съд отмени всички опити за лустрация. Когато преди 3 години Комисията по досиетата провери всички частни банки, се оказа, че близо 400 сътрудници на Държавна сигурност и на разузнавателните служби са били на ръководни постове през прехода, включително и през първите трима ръководители на БНБ. През 1998 г. има отказ за приемане на цялостен закон за досиетата при управлението на ОДС. Това беше ключов момент за приемането на такъв закон, но не беше направен. Трябва да отбележим и едн процес, за които малко хора знаят – политическата лустрация. В България днес има два сектора, където има политическа лустрация. Единият е Министерски съвет.

От 2011 г. няма назначаване на сътрудници на ДС на ниво министри и зам.-министри

Има едно две изключения. В служебния кабинет на Марин Райков имаше такъв зам.-министър. В това правителство пък военният министър е сътрудник на Държавна сигурност, но той е коалиционен партньор. Дори и при кабинета на Пламен Орешарски нямаше назначени зам.-министри с минало в ДС. Вторият такъв сектор е дипломацията. От 2011 г. няма назначени посланици и генерални консули, които са сътрудничели на бившите служби. В Закона за досиетата има и елемент на т.нар. „тиха лустрация“, който е работещ. По статистиката на Комисията по досиетата над 26 000 служители на ръководни постове са били проверени, преди да бъдат назначени в съответен държавен орган“, припомни Христо Христов. 

„Третият основен декомунизационен процес е отварянето на досиетата. Това за мен е единственият успешен декомунизационен процес с уговорката, че той започна с 16 години закъснение. През това време комунистическата партия успя да запази влиянието върху агентурния си апарат много успешно. Трябва поздравя Комисията по досиетата, защото това е процес на държавна политика. Комисията беше много атакувана от създаването ѝ през 2007 г., но успя да навакса много бързо и единственият работещ орган по линия на декомунизацията. През 2008 г. се състоя Пражката конференция с хора като Вацлав Хавел. На нея се прие Европа да има обща история и приравняване на трите тоталитарни режима на 20-и век – националсоциализмът, фашизмът и комунизмът и необходимостта от смяна на учебните програми. За съжаление България направи това последна. През 2018 г. Министерството на образованието и науката прие учебна програма, а едва от тази учебна година, по нови учебници, с които имахме проблеми това лято, защото се опиха да манипулират факти,

учениците ще изучават тоталитарния режим в класните стаи

Хора като Цветан Цветанов помогнаха много, за да се приеме новата учебна програма. Проф. Евелина Келбечева, доц. Лъчезар Стоянов, Лили Друмева бяха в основата МОН да да бъде убедено, че е необходима промяната. Евродепутатът Андрей Ковачев пък беше политикът, който подкрепяше процесите със свои инициативи тук и в Брюксел“, каза още журналистът.