Христос не е господарят на Радев и  Даниил

Юлияна Велчева

Ужас, безсмислие и тлен. Така изглежда войната в очите на младия руски художник Василий Верешчагин. Той е доброволец в Руско-турската освободителна война и е жив участник в боевете на Плевенската епопея. 

Една от най-известните му картини е творбата "Панихида". Тя пресъздава миговете след атаката край Долни Дъбник. В мъгливия зимен ден един военен командир и един свещеник оглеждат бойното поле. Пред тях гледката е потресаваща – разкъсани тела, тленно зловоние на смъртта. Никой не знае кои са убитите войници – българи, руснаци, османци, румънци, украинци. Безгранична мъка е изписана на лицето на свещеника, който отправя кадилницата за упокой душите на всички участници във войната, 

победени от смъртта 

Век и половина по-късно обаче от човеколюбивото руско православие няма и следа. Погромът над вярващите започва веднага след Октомврийската революция. Тогава атеистичната съветска власт завихря чудовищен терор над православното руско общество. Всички свещеници, монаси и монахини са обявени за класови врагове и шпиони. Започва масовото им изтребване. Преди революцията от 1917 г. Руската православна църква наброява около 146 000 духовнослужители и монаси. До 1939 г. над 80% от тях са избити или умират в трудови лагери. От над 55 000 действащи християнски храмове през 1917 г. в навечерието на Втората световна война в целия Съветски съюз действат едва между 150 и 300 храма. Още в началото на екзекуциите имуществото на РПЦ е 

конфискувано и разкулачено

По време на Втората световна война Сталин се сеща, че църквата може да помогне в пропагандата и спира издевателствата. А църквата му се отблагодарява и обявява хитлеристите за врагове на християнството. През септември 1943 г., след указ на Вожда Министерският съвет на СССР издава секретно постановление, с което се слага край на репресиите, разрешава се отварянето на църкви, духовни семинарии, но...и се създава специален държавен орган за контрол над църковните дела. С този акт институцията Църква е преобразувана в тотално контролиран инструмент на съветската държава и специалните служби. Пак по нареждане на Сталин е организиран с "болшевишко темпо" (за 4 дни) църковен събор и е избран московският патриарх Сергий. И най-важното – даден е старт на план за превръщането на Московската патриаршия в "Православен Ватикан". 

За целта завеждащият отдел в НКВД полковник Генадий Карпов е поставен начело на Съвета по делата на РПЦ (СДРПЦ) и е натоварен със задачата да издигне международния престиж на обновената патриаршия. 

За да сближи българската и руската църкви полковникът от тайните служби използва и политически, и църковни механизми. Политическите се осъществяват чрез главнокомандващия Трети украински фронт маршал Ф.И.Толбухин, съветската делегация в София, ОФ, БКП и дирекцията на изповеданията. Вътре в БПЦ Карпов пък разчита на русофилите сред православното духовенство в България. 

След преврата от 9 септември 1944 г. руският свещеник Всеволод Шпиллер, който от 1931 г. служи под юрисдикцията на Българската православна църква, е назначен като протойерей в митрополитската катедрала Св. Неделя в София. По данни на съветските тайни служби Шпиллер става негласен съветник на българския външен министър по всички въпроси, свързани с отношенията с Московската патриаршия и участва в разработването на новото българско законодателство в областта на религията. През целия си престой в България до 1950 г. Шпиллер е "предоставял на Московската патриаршия акуратна информация за положението на българската църква", пише в архивите. Съвсем 

по съветски модел 

още в първите дни след 9-ти септември стотици български свещеници са измъчвани, разстрелвани и изгаряни живи. Екзекуциите са извършвани без съд и присъда. Тези, които не са убити веднага, са пратени в концлагери, където умират след нечовешки жестокости. 

След терора над духовенството следва тотална чистка и БПЦ също става зависима от руските тайни служби. Зависимост, която продължава и до днес. През 2012-та година например научихме, че от 15-те наши митрополити 11 са били агенти на ДС. Има и основателни твърдения, че един от останалите четирима бил агент направо на КГБ. И въпреки, че московската патриаршия не е призната от Вселенския патриарх, българските архиереи и до сега поддържат топли връзки със сталинската РПЦ и продължават да чертаят външната политика на България в полза на Русия. Братската дружба беше засвидетелствана официално през декември 2017 г., когато делегация на Светия Синод на БПЦ отиде в Москва по покана на руския патриарх Кирил. 

И макар у нас по конституция църквата да е отделена от държавата, когато московският патриарх Кирил посети България през 2018-та, той беше посрещнат тържествено на летището от вицепрезидента Йотова, която дори му падна в краката. Оказа се, че патриарх Кирил е дошъл в страната ни не на църковна визита, а 

на официална политическа среща с държавния глава Румен Радев, 

на когото господарски се накара, че не е благодарен на Освободителката Русия. 

Публичен факт е, че руският патриарх със светската фамилия Гундяев е полковник от КГБ с псевдоним "Михайлов". Редица разследвания го свързват с цигарения и алкохолния бизнес. Известно е също, че главата на РПЦ всъщност е олигарх с множество авоари, имения и яхти. Но най-стряскащото е учението му. Противно на християнския морал той редовно благославя руските въоръжени сили, одобрява военните действия и зверствата над мирни граждани. Гундяев проповядва, че загиналите руски войници извършват подвиг, който Господ ще разчете като саможертва, която ще "измие всички грехове". Неговите послания противоречат на фундаментални християнски принципи като мира и милосърдието. Те са несъвместими с Божията заповед: "Не убивай". Злодейската антихристова доктрина на московския патриарх е отхвърлена и осъдена от голяма част от световното православие и другите християнски общности. Заради публичната подкрепа на режима на Путин, Гундяев е обект на множество международни санкции. Обаче! Преди дни разбрахме, че образът на московския лъжеспасител на християнски души въобще не притеснява нашия премиер Румен Радев. Той отхвърля международното му заклеймяване и настоява да спаси от санкции на ЕС този, който публично му нареди на кого да се кланя преди 8 години. А, за да оправдае недостойното си поведение Радев разигра кахърна сценка за малоумни: "Мене не ме интересува изобщо патриарх Кирил. Интересува ме Руската православна църква, защото руското православие има принос за нашето освобождаване от петвековно османско робство. Интересува ме цялото руско общество, което има тази църква, която е източноправославна като нашата. Ние сме едно семейство. Тук трябва да има мнение и Българската православна църква, когато се говори за такъв тип санкции", избълва министър-председателят. Вече чухме, че българският патриарх 

Христос

 и смята, че защитата му от политика Радев е смела постъпка. Малко по-късно Синодът се сети, че църквата е отделена от държавата и няма мнение по въпроса за санкциите. Само за санкциите обаче. За фалшивия месия църквата ни мълчи. Явно господарят на Радев и на патриарх Даниил не е Христос.